Бизнесът сезира ЕК за закона за таксата за битови отпадъци

„Българската стопанска камара (БСК) декларира намеренията си да постави проблемите за неспазване на основни принципи на правото на ЕС, защитаващо околната среда и потребителите на т.н. „услуги от общ интерес”, пред съответните институции на ЕС“.

Това се казва в писмо на председателя на БСК Божидар Данев до министър-председателя Сергей Станишев относно необходими промени в основата за определяне на такса битови отпадъци.

В писмото се подчертава, че проблемът многократно е поставян от БСК от 2003 г. насам, но до този момент не са предприети никакви промени, удовлетворяващи бизнеса и гражданите като данъкоплатци и потребители на този тип услуги, а така също и дългосрочните интереси на общините и органите на местното самоуправление, отговорни за управление на отпадъците на местно равнище.

В писмото БСК потвърждава позицията си за необходимостта от въвеждане на единна задължителна основа за определяне на таксата битови отпадъци за бизнеса и гражданите свързана единствено с количеството генерирани отпадъци, каквато е практиката във всички страни, членки на ЕС.

Освен това от камарата настояват за свободно определяне на размера на таксите от общинските съвети и/или на цените от оторизирани оператори, в зависимост от специфичните за всяка община местни условия, инвестиционни ангажименти и технологични решения.

Трябва да има и възможност за алтернативно предоставяне като пазарна услуга на дейностите по събиране и третиране на битови отпадъци, е становището на бизнеса.

В писмото си БСК обръща отново внимание върху основните деформации в сегашната практика, чиято легална основа е дадената в сега действащия закон възможност за определяне на размера на таксата „пропорционално върху основа, определена от общинския съвет”. В момента таксата битови отпадъци всъщност представлява данък, определян от данъчната оценка на съответния имот или отчетна стойност на активите, и практически не е свързана с разходите за предоставяне на услугата.

Според сега действащия закон не се прилага принципът на европейското право „замърсителят плаща” и липсват пазарни стимули за намаляване на генерираните отпадъци, както и за ефективно прилагане на разделното събиране.