Иван Искров: Изненадан съм от агресивността към икономиките в ЦИЕ

Управителят на Българската народна банка Иван Искров изрази изненада си от нарастващата агресивност към новите европейски икономики, която демонстрират някои западни анализатори и институции.

„Някак си почти всеки започна да прави коментари, прогнози и препоръки за нашите икономики. Разглеждайки такива несъстоятелни материали, човек би помислил, че именно нашите икономики са тези, които причиниха настоящата глобална финансова и икономическа криза и най-големите проблеми едва ли не са в нашата част на света“, заяви Искров по време на инвестиционен форум в София днес.

„Някои инвестиционни банкери, независими анализатори или просто спекуланти се втурнаха да обясняват колко лоша е икономическата ситуация в Централна и Източна Европа, което изглежда абсурдно, когато се погледнат данните, и още по-абсурдно, когато се вгледаме какво стои зад данните“, посочи банкерът.

Вчера Българската народна банка, заедно с централните банки на Полша, Чехия, Румъния и Словакия, разпространи становище, в което отправи критика на атаките към страните от региона от последните седмици. Според ръководителите на банките кампанията е тенденциозна и опасна, тъй като води до увеличаване на рисковете пред стабилността. Част от вълната на предупреждения за опасностите в Източна Европа стана дори и изказване на финансовия министър на Южна Корея от тази сутрин.

Според Искров е важно да не се забравят истинските причини за кризата, а именно, че тя е резултат от неадекватни регулации и надзор на финансовите пазари в най-развитите икономики, както и от изключителната алчност на някои пазарни участници. „Това развитие на нещата не е причинено от нашите граждани, нашите фирми, правителства или централни банки на Централна и Източна Европа“, каза специалистът.

„Комично е, че институциите, които ни критикуват най-много, са именно тези, които най-много се нуждаят от правителствена помощ, за да се справят с дупките във финансовите си баланси. Но те продължават да дават съвети на инвеститорите в нововъзникващите пазари“, коментира Искров.

Управителят на БНБ разкритикува и практиката да се правят заключения за състоянието на целия регион, който включва държави с различни икономически характеристики. Според него това е „все едно да се сравняват домати и краставици – и двете са зеленчуци, но с големи разлики между тях“.

Искров посочва, че е много важно, когато някой говори за процеса на приспособяване на икономиките на Централна и Източна Европа, да се опита да разграничи и да разбере слабостите и предимствата на всяка страна.

Съществуват много сходства, но има и много значителни различия, които са от решаващо значение – стабилни или нестабилни правителства, добри или лоши фискални политики, последователна или непоследователна макроикономическа политика, състояние и качество на регулациите и надзора на финансовия сектор, доколко гъвкав е пазарът на труда и много други.

По отношение на дългосрочните перспективи пред региона Искров посочва, че рисковете не са по-големи от рисковете в старите страни-членки, а ситуацията е точно обратната - падането на „желязната завеса” е създало огромни възможности не само за бившите комунистически страни, но също така и за Западна Европа.

„Ако старите страни членки и най-вече съседи, като Австрия и Гърция например, не бяха инвестирали в нашия регион и не бяха извлекли ползи от интеграцията на Централна и Източна Европа в европейската икономика, тогава къде щяха да бъдат техните възможности за инвестиране днес? Нима Лондонското сити или Уолстрийт щяха да им донесат по-големи печалби при по-малък риск? Съмнявам се в това! Най-вероятно щяха да са пълни с фалшиви активи и да отчитат огромни загуби“, заяви Иван Искров

„За мен в бъдеще единственият регион в Европа, който ще има по-значителен икономически растеж, е Централна и Източна Европа. И това е така въпреки настоящите краткотрайни трудности, които бяха привнесени от развитите финансови пазари“, посочва банкерът.

В края на своето изказване Искров за пореден път посочи ползите от валутния борд у нас и повтори ангажимента на централната банка и правителството за неговото запазване. „Липсата на колебания във валутния курс е огромно предимство за нас, което е все по-видимо в настоящата ситуация на глобалните финансови пазари. Сега е по-ясно от когато и да било, че плаващите валутни курсове не само че не могат да донесат дългосрочни конкурентни предимства, но създават значителни проблеми и възможности за необосновани спекулации“, заяви банкерът.

Той пое ангажимент, че приспособяването на България към условията на следкризисната икономика ще се осъществи в рамките на съществуващия режим на паричен съвет и при съществуващото ниво на валутния курс 1.95583 лв./евро. „Това бе политиката ни през последните 12 години, такава възнамеряваме да я запазим и в бъдеще. България няма да прави никакви експерименти и да спекулира с валутния си режим, който е крайъгълният камък на българската макроикономическа и финансова стабилност“, завърши изказването си управителят на БНБ.