Унгарската фирма от своя страна е собственост на австрийската Hamburger, която според официалното съобщението до медиите е собственик на шест фабрики за хартия и дванадесет фабрики за производство на опаковки в Германия, Австрия, Полша, Румъния, Украйна и Словения. Годишният оборот на групата възлиза на 1 млрд. евро, а годишното производство достига 800 хил. тона опаковъчна хартия и 350 хил. тона опаковки. Според статии в австрийския вестник „Ди пресе“ Hamburger е собственост на Томас Принцхорн, който е в ръководството на австрийската дясна Партия на свободата. В унгарските вестници за собственик на „Дунапак“ също се спряга австрийската „Принцхорн груп“.
Пловдивският завод беше приватизиран в средата на 1996 г., като купувачът „Родинвест“ се задължи за 70% от капитала на дружеството да плати цена от 661 хил. лв., половината от които в брой, както и да инвестира в дружеството 3.52 млн. долара за срок от пет години. Преди две години ЕСМ (постприватизационният фонд на ЕБВР) инвестира в хартиения завод 4 млн. лв. чрез увеличение на капитала. В резултат ЕСМ стана собственик на почти 40% от капитала на „Родинвест“, другият по-голям акционер в дружеството беше „Пълдин инвест“ с 24%.
След смяната на собствеността са проведени общи събрания както на „Родина“, така и на „Родинвест“. На тях е гласувано увеличение на капитала и промяна на ръководните органи и на двете дружества, но представители на купувача отказаха допълнителна информация, защото решенията все още не са вписани в съда. Според обявените планове до края на следващата година ще бъдат обновени производствените съоръжения в завода, като общите инвестиции ще надхвърлят 16 млн. евро, пише в официалното съобщение.
Сделката за пловдивското предприятие е четвъртата чужда инвестиция в хартиения бранш в страната. „ЗМК Никопол“, след като премина през масовата приватизация, беше купена от турския „Сюзер холдинг“, а в началото на тази година неин собственик стана словенската фирма „Колицево картон д.о.о.“, която от своя страна е част от австрийската група „Майр - Мелнхоф картон“. „Целхарт“ - Стамболийски, пък стана собственост на турската „Ъшъклар“, но след няколко години лошо управление активите на предприятието минаха под директния контрол на ЕБВР и IFC, които финансираха инвестиционната програма в завода. Още през 1999 г. Заводът за хартия в Белово беше купен от гръцката компания Thrace Papermill S.A. Това естествено не означава, че всички предприятия в сектора са в разцвет. Например едно от най-големите, „Рулон Искър“, е в несъстоятелност.
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.