Нови мерки срещу влошаване на икономическите условия предлага БСК

С оглед намаляване на задълбочаването на влошаването на икономическите показатели, Българската стопанска камара (БСК) предлага няколко нови мерки, се казва в отворено писмо на камарата.

В началото на ноември миналата година от камарата предложиха известни промени на заложения за тази година бюджет с цел подобряване на бизнес средата и разпределението на бюджетния излишък за 2008 г.

От бизнес организацията предлагат на първо място Съветът за икономически растеж, който практически не функционира, да се реорганизира в Антикризисен икономически съвет към министър-председателя, който да има редовни заседания поне веднъж месечно, както и извънредни заседания по конкретни поводи.

С цел оздравяване на конкурентната среда всички следващи икономически мерки на държавата трябва да са насочени към всички стопански субекти, като се прекрати незабавно практиката за подпомагане на отделни стопански субекти, което формира нови корупционни ниши, подчертават от камарата.

За да се ускори рязко и да се подобри усвояването на европейските фондове, от БСК предлагат
да се ограничи до 30 календарни дни срокът за оценката на проектите по оперативните програми, процедурите да се ускорят и чрез електронизация на подаването и оценката на проектите, да се изготвят и оповестят постоянни общи правила за техническо и финансово отчитане на проектите с европейско финансиране, които да са валидни за всички оперативни програми и да са ясни още при кандидатстването, да се увеличи размерът на авансовите плащания по проектите до 30%, както и да се ограничи участието на фирми, изпълнители и подизпълнители, от страни извън ЕС, в които се субсидират износът и строителните услуги.

Сред предложените мерки е и разработване и оповестяване на ясни правила, по които бюджетът ще разплаща средствата от т.нар. „бюджетни буфери” в размер на 10% от разходната част и да се изясни по кои пера ще се заделят тези буфери, как и при какви условия ще се разплащат.

Да се възстанови конкурентната среда в икономиката, като се разработи и приложи съвместно с бизнеса широко мащабна междуинституционална програма за осветляване на сивия сектор, в частта скрити и занижени плащания по сделки, намалени социални плащания и т.н., настояват още от БСК.

По примера на Чехия да стартират незабавно преговори със заинтересовани купувачи за продажба на емисионни права по Протокола от Киото, с оглед реализиране на приход не по-малък от 1 млрд. евро, а получените средства да се инвестират в проекти за намаляване на емисиите на СО2, се казва още в документа.

За да се намали двустранният макроикономически натиск върху платежния баланс по текущата сметка и по капиталовата сметка, да се разработят подходящи механизми, в т.ч. и данъчни, за туширане на тези явления.

Правителството трябва да предприеме и мерки за рязко ускоряване връщането на ДДС-кредита, като в случай на предоставяне на банкови гаранции от страна на фирмите възстановяването да става в рамките на 3 работни дни, смятат от БСК.

При необходимост от повишаване ликвидността на финансовата система, държавата трябва да предвиди от резерва или чрез международни финансови институции предоставянето на разположение на ресурс в размер до 5 млрд. лв. на Българската банка за развитие, която, по искане на търговските банки, да предоставя субординирани кредити с висока ставка или да придобие съответно дялово участие в тях, под условие временно блокиране на дивиденти и мениджърски такси към всички акционери. Предоставеният ресурс трябва да се ползва за префинансиране на кредита от банките-майки.

НАП (вкл. НОИ) да направи промяна в софтуера си, така че да стане възможно данъчно-осигурителните плащания да се извършват с едно платежно нареждане, предлагат още от бизнес организацията. Разпределението на средствата по съответните фондове да се извършва на основата на електронни записи. Тази промяна ще намали разходите на бизнеса с над 100 млн. лв. годишно, според БСК.

Да се въведе ограничение за изплащане на допълнително материално стимулиране на заетите в бюджетния сектор, предвидено с нормативни актове, в размер не повече от 10 на сто от предвидените средства във фонд „работна заплата”, искат от камарата.

Последната предложена мярка е да се промени законовата база за определяне на таксата за битови отпадъци чрез промени в Закона за местните данъци и такси, като за единствена база за определяне на такса „смет” се приема количеството генерирани отпадъци.