Трябват ни над ?20 млрд. за реализация на енергийните проекти до 2020 г.

Реализацията на големите енергийни проекти, в които участва България – газопроводите „Набуко” и „Южен поток”, петролопроводът „Бургас-Александруполис”, междусистемните връзки (газови и електроенергийни) със съседните страни, АЕЦ Белене и т.н. - ще струва 20-30 млрд. евро, като голяма част от тях ще бъдат привлечен ресурс. Това беше съобщено по време на проведеното в София днес обществено обсъждане на проекта на „Енергийна стратегия на България до 2020 г.”, организирано от Националния комитет на България в Световния енергиен съвет и Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ).

Директорът „Енергийна стратегия” в МИЕ Иванка Диловска отбеляза, че въпреки че получаването на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) е един от приоритетите в стратегията, то трябва да се има предвид, че тази електроенергия е доста скъпа в сравнение с получената по конвенционален начин. А това означава, че не трябва нейното използване да се разширява прекалено бързо, за да не се стигне дотам, че „да не можем да си плащаме тока”.

Освен това разполагането на съответните съоръжения за получаване на електроенергия от слънце и вятър пък отнема част от обработваемата земя, посочи още тя. Получаването на биогорива от маслодайни и зърнени култури, по думите на Диловска, също трябва да е умерено. Според данните на МИЕ, сега в България около 60% от електроенергията от ВЕИ се получава от биомаса, около 25% - от малки водни електроцентрали, а останалата – чрез слънчеви и вятърни инсталации и др. Днес беше обявен поредният проект за вятърен парк в България, който ще бъде реализиран с швейцарска инвестиция и ще се намира край Казанлък.

Според част от експертите в стратегията трябва да се отдели по-голямо внимание на развитието и приложението на науката в енергийните проекти. Част от представителите на бизнеса пък изказаха становища, че би трябвало да се има предвид и отделянето на повече средства за рехабилитацията и развитието на електропреносната и електроразпределителната система на страната.

Беше отбелязано още, че вероятно строежа на електроцентрали на газ ще се развие по-бързо от предвиденото в Енергийната стратегия. В тази връзка Диловска коментира, че по-принцип държавата подкрепя изграждането на такива централи, но няма да отделя за това финансови средства.

Директорът на „Топлофикация София” Петко Милевски пък огласи идеята, че с оглед разнообразяване на видовете използвани горива (освен природен газ), дружеството би могло да използва и битовите отпадъци на столицата. По изчисления на дружеството, след съответната преработка (както се прави например във Виена) от отпадъците може да се получи енергия, чието количество се равнява на топлоснабдяването на София през януари и февруари. Експерти обаче коментираха, че за целта са необходими скъпи филтри за пречистване на въздуха, а и след изгарянето на боклука остават опасни технологични отпадъци, за които трябват специални места за складиране.

Енергийните експерти изказаха и мнения, че Енергийната стратегия като цяло е добра, но би трябвало до известна степен да се преработи, с оглед световната икономическа криза и в тази връзка приоритетното развитие на ядрената енергетиката и диверсификацията на доставките на горива.