Орешарски: Кризата е възможност за повишаване на ефективността

Последиците за България от финансовата криза може да не са само негативни, като основната възможност пред икономиката на страната в тази връзка се свързва с повишаване на ефективността и конкурентоспособността на предприятията, заяви министърът на финансите Пламен Орешарски на форум под надслов „Йероглифът на кризата се чете и като възможност”.

„Кризата е корекция на провалени икономически модели”, заяви Орешарски при откриването на форума.

Ефектите от кризата ще спомогнат за по-бързото преобразуване на ниско рентабилните производства, за пренасочването на ресурси и умения към сектори с по-висока добавена стойност, както и ще повишат цената на добрите управленски умения и практики, коментира финансовият министър.

Друг очакван ефект е повишаването на финансовата култура на икономическите агенти. Фирмите и домакинствата вече имат все по-голяма възможност да взимат информирано решение при избора в какво да вложат своите спестявания и какви са спецификите на възможните начини за финансиране на потреблението и инвестициите, подчерта Орешарски. Те преценяват много по-разумно и хладнокръвно възможните алтернативи и са запознати с риска, който поемат при всяка една от тях, каза още той.

В своето изказване финансовият министър направи ретроспекция на случвали се вече финансови сътресения в глобален мащаб, както и на тяхното отражение в икономическия и финансов свят. Той заяви, че няма икономическа система, която да не познава кризата като част от икономическия цикъл. Това явление по принцип се разглежда от две гледни точки – че кризата е нещо много лошо или че тя дава възможност за промяна и отсяване на неефективността.

Министър Орешарски припомни, че Голямата депресия в края на 20-те години на миналия век се е пренесла от САЩ в Европа чрез каналите на банковия сектор и достига и България. През 1931 г. като повечето европейски страни България преживява банкова криза, която до голяма степен е продукт на лавинообразното разрастване на кредитната дейност от многобройни банкови и квази-банкови институции, на свързано кредитиране, както и на липсата на банков надзорен орган и общи счетоводни правила, припомни министърът.

Банковата криза тогава е дълбока и през 1933 г. спадът на депозитите в банките достига нивото от 1926 г. Тогава България е в режим на фиксиран към златото валутен курс (от 1926 г.), равновесен бюджет и здрави публични финанси и по-всеобщо признание е сред страните с най-малък спад в БВП, каза още Орешарски.

Погледнато в глобален мащаб Великата депресия дава стимул на нови отрасли, например автомобилния транспорт, на нови форми на организация на труда и др., заяви още министърът на финансите. Развиха се новите банкови практики, инструментите на парична политика, функцията на кредитор от последна инстанция, застраховането на депозитите и т.н. По всеобща преценка именно Великата депресия залага основите на следвоенния безпрецедентен 30-годишен икономически растеж, каза Орешарски.

Той подчерта, че в условията на настоящата криза изпъква значението на коректното и предпазливо оценяване на риска от страна на участниците на финансовите пазари като цяло и на търговските банки в частност. Увеличената взискателност от страна на финансовите посредници, що се отнася до начините за влагане на привлечените ресурси, трябва да се разглежда в светлината на повишаване на стабилността на финансовата система, както и като способ за отсяване на достойните инвестиционни проекти, каза Орешарски.

В заключение финансовият министър изрази надежда, че след няколко години ще се води подобен дебат за ролята на сегашната финансова криза за последващото преструктуриране на икономиката и постигането на още по-висок и устойчив икономически растеж.