Според премиера дефицитът по текущата сметка ще започне да се свива

„Дефицитът по текущата сметка е неминуем негативен ефект от други фактори, които се изтъкват от икономистите като положителни. Когато се хвалим с бърз растеж на преките чуждестранни инвестиции, ние на практика виждаме негативен ефект в нарастване на дефицита по текущата сметка“, каза премиерът Сергей Станишев на форум в УНСС. Бързото нарастване на заплатите, развитието на икономиката, рекордните цени на някои от ключовите суровини също водят до надуване на показателя, допълни той.

„Моята прогноза е, че догодина дефицитът по текущата сметка не само ще се стабилизира, а и би трябвало да започне да намалява“, смята Станишев. Ако намалеят преките чуждестранни инвестиции, което според премиера е съвсем реалистично, както и ако се запазят настоящите нива на петрола, несъмнено ще се стигне до намаляване на дефицита по търговския баланс и по текущата сметка.

„Въпросът е да стимулираме износа и да предоставяме допълнителни ресурси за експортно застраховане, технологично обновяване и т.н. Трябва да се каже, че няма едно-единствено средство за изход от кризата, трябва да има мрежа от мерки, които да са насочени към стимулиране на икономиката и износа на страната“, заяви още българският премиер.

Запитан дали България трябва да приеме еврото предсрочно, Станишев заяви, че това е сложен и деликатен въпрос, и предупреди, че по него не могат и не трябва да се правят необмислени изявления. „Трябва да бъдем много премерени. Вече години наред изпълняваме маастрихтските критерии, като до момента не можем да се справим единствено с инфлацията“, каза премиерът.

Изпълнението на тези изисквания прави така, че България изглежда далеч по-добре от редица страни, които са вътре в еврозоната и не покриват критериите за членство. Важно според премиера е, ако на ниво ЕС се говори отговорно за единна политика, то като цяло трябва страните от ЕС да бъдат по-единни в цялата икономическа политика. В момента има три групи държави и очевидно има нужда от преосмисляне на модела, каза Станишев.

Тези три модела са на страните от еврозоната, на тези, които се намират в рамките на механизма ERM2, и останалите, които не се намират в нито една от другите групи. Именно сред третата част от страните се намира и България, макар тя да покрива критериите от Маастрихт в далеч по-добра степен от някои от останалите страни в еврозоната и ERM2.

„Ние водим балансирана и последователна политика по поддържане на стабилност на валутния борд, валутния курс и спазваме стриктно критериите от Маастрихт. Това обаче не пречи да поставим политическия въпрос за преразглеждане на правилата за членство в еврозоната“, каза Станишев без да даде конкретен отговор за намеренията на България по отношение на въвеждането на еврото.

Във връзка с понижения кредитен рейтинг на България и това, дали правителството се опасява от отлив на доверие към страната ни, Станишев постави контра-въпрос относно достоверността на тези оценки и авторитетът на агенциите с оглед финансовата криза.

„Какви са тези кредитни агенции, които даваха най-високия рейтинг ААА на Lehman Brothers, а те обявиха фалит? В момента правилата за регулация и дейност на кредитните агенции са поставени пред сериозни дискусии. Неолибералният модел на икономика се провали, къде останаха всички призиви за ненамеса на държавите, международните институции?“, попита Станшев.

Още от форума:

Станишев: Никой не може да каже какъв ще е икономическият ръст догодина