Economist: Спиране на кризата в Източна Европа

Поредните новини от Източна Европа: Латвия започна преговори с МВФ, България загуби 220 млн. евро плащания от ЕС заради неуспеха си да се справи с корупцията, а Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) намали наполовина прогнозата си за ръста в региона. Добрата новина обаче е, че притесненията за огромен спад от Балтийско до Черно море вече изглеждат пресилени, пише списание Economist.

Най-вероятният резултат е няколко години нисък или никакъв ръст, като по-големи сътресения ще има в страните с най-разклатени финансови системи и с най-големи дисбаланси, прогнозира изданието. Външният свят (т.е. Международният валутен фонд, Европейският съюз и Европейската централна банка) са готови да помогнат, когато е необходимо и, което е по-полезно, дори преди проблемите да връхлетят пазара.

ЕЦБ отвори кредитна линия от 10 млрд. евро за Полша, чиято валута рязко поевтиня по-рано този месец. Централната банка на Унгария дори беше в състояние да намали лихвата си с половин пункт от нивото от 11,5%, което определи миналия месец, като част от международен спасителен план на стойност 25 млрд. долара. Чуждестранните банки подкрепиха филиалите си в бившите комунистически страни. Именно тяхното рисково финансиране наду пазарите на имоти, сега пръснати, и финансира огромни дефицити по текущата сметка в страни като Латвия и България.

Най-големите притеснения сега са фокусирани върху България и Румъния, най-бедните и най-зле управляваните нови членки на ЕС, се отбелязва в статията. Ръцете на България са вързани от валутен борд към еврото. Това изключва възможността за понижаване на курса на лева с цел да се възстанови конкурентоспособността, което е притеснение на фона на намаляващия износ. Освен това премахва и потенциален буфер, защото централната банка не може да коригира лихвените нива. Дефицит по текущата сметка в размер на една четвърт от БВП изглежда обезпокоителен.

Поне фискалната позиция на България е силна, пише изданието. Държавата има малък външен дълг и бюджетен излишък. Това би трябвало да й даде възможност да увеличи публичните разходи при забавяне на икономиката. Освен това може да заема средства отвън (въпреки че властите казват, че нямат планове да се обърнат към МВФ). Загубата на известна част от европарите е смущаваща, но все още се очаква България да получи 11 млрд. евро в годините до 2013 г. От Oriens, унгарска търговска банка, която специализира в балканския регион, смятат, че ръстът следващата година ще бъде 2,3% - нисък, но не и ужасен.

Румъния има дефицит по текущата сметка от само 14% от БВП; плаваща валута, която й дава повече гъвкавост и е по-малко зависима от износа за забавящата се еврозона от България. Възможно е обаче да се приземи по-тежко. От Oriens прогнозират ръст на БВП от едва 0,9% следваща година. Банковата й система е по-малко печеливша от българската. Въпреки че е предимно чуждестранна собственост, изглежда по-колеблива; междубанковите нива се увеличиха почти два пъти тази година до 15%. Чуждестранните резерви са по-оскъдни и от МВФ смятат, че леята може би е надценена с 19%.

Заради популистки разходи в подготовката за парламентарните избори тази седмица бюджетният дефицит може да достигне 3,9% от БВП до края на годината. Това не е много по някои стандарти, но все пак би могло да се отрази на желанието на външните страни да осигурят повече средства. Каквато и коалиция да произведат изборите, има дълъг до сериозната реформа.

Кризата може и да е предотвратена, но за източните Балкани все още предстоят нерадостни времена, завършва изданието.