Стив Ханке: Основната причина за кризата е монетарната политика на Фед

Истинската причина за финансовата криза е политиката, провеждана от правителството на САЩ и Федералния резерв, заяви Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джон Хопкинс“, по време на провеждащото се днес 10-то издание на Икономическия форум за Югоизточна Европа. 

“Монетарната политика по времето на Грийнспан, а също и на Бен Бернанке, се основаваше на панически реакции и наливане на ликвидност всеки път, когато имаше опасност от някаква кризисна ситуация. Кулминацията на този модел бе през 2003 г., когато основният лихвен процент в САЩ бе понижен до 1%. Всички инвеститори започнаха да поемат повече риск и да използват повече заемен капитал. Значителен ръст отбелязаха и т.нар. carry-trade сделки, при които се заемат капитали в нисколихвени валути и се инвестират в региони с по-висока лихва. Такива традиционно са Австралия и Нова Зеландия, а също и повечето развиващи се пазари”, коментира Стив Ханке.

“Слабият долар също беше резултат от това. Той рефлектира и в по-високи цени на петрола. По мои изчисления около 55% от увеличението в цените на петрола през последните години бе просто отражение на отслабването на долара”, заяви Ханке.

“Втората основна причина е фискалната политика на правителството. Натрупаният бюджетен дефицит е на рекордни нива и според много експерти той няма как да бъде поддържан в дългосрочен план”, каза икономистът.

“Третата причина е спонсорирането на компании като Fannie Mae и Freddie Mac. През 2003 и 2004 г. имаше счетоводни скандали, свързани с мениджмънта на тези две организации. Тези скандали бяха “покрити” от правителството с уговорката тези компании да засилят финансирането на покупки на жилища за домакинствата с ниски доходи. Между другото нивото на “левъридж” (съотношението между заемния и собствения капитал) във Fannie Mae бе 60 към 1 преди разразяването на финансовата криза. Дори Bear Stearns, една от фалиралите инвестиционни банки, имаше по-нисък левъридж от 35:1”, припомни още Ханке.

“Разбира се, балонът се спука, както винаги става в такива случаи. И тук правителството отново се провали. То успя да убеди хората, че ще загубят пенсиите и къщите си, освен ако правителството не се намеси и не ги спаси. Подобни плашещи сигнали започнаха да идват и от Европа в лицето на френския президент Саркози, например”, каза Стив Ханке.

“Така, чрез наводняване на пазара с пари, Федералният резерв се опитва да спаси банките и да опази функционирането на банковата система. Всъщност процесът, който тече в момента, е свързан с намаляване на левъриджа до разумни нива в сектори като хедж-фондовете, деривативните пазари и т.н. Наливането на ликвидност в търговските банки няма голямо отношение към проблема. Този процес вероятно ще продължи до края на 2009 или до началото на 2010 г.”, прогнозира Ханке.

“Всички валути на развиващите се пазари, които не са във валутен борд, се сриват заради свиването на carry-trade търговията и като цяло заради спада на рисковите апетити на инвеститорите. Подобно нещо се случва и в Унгария, проблеми има и в Мексико, Бразилия и т.н. В това отношение България е в много по-добра позиция, защото не рискува валутна криза”.

“Най-важното е да се следи нетната финансова позиция на търговските банки. Отрицателната финансова позиция означава, че банките финансират дейността си с чуждестранни капитали. В Австралия нетната позиция е -30% от БВП. В Нова Зеландия е -60% от БВП, в Унгария е -14%. В България тя е -16% от БВП, докато през 2007 г. позицията бе положителна. Нямам някакви екстремни опасения по отношение на България, но задлъжнялостта на банките към чужбина е нещо, с което трябва да се внимава”, смята още Стив Ханке.

“В заключение мога да кажа, че въпреки позитивите, които България ще извлече от валутния борд, със сигурност икономическият растеж ще се забави значително. С него ще са забави и инфлацията, а по всяка вероятност ще се свие и дефицитът по текущата сметка. Вероятно ще трябва да изчакаме до края на 2009 г. преди да може да се даде по точна прогноза”, бе заключението на Стив Ханке.