Алтернативните оператори държат над 50% от пазара на широколентов достъп

Алтернативните оператори формират над 50% от пазара на широколентов достъп до интернет в България, като има известно припокриване на бизнес модели и технологии, съобщи Петър Статев, председател на българския ICT Cluster при представяне на проучване на пазара днес. Тук попадат основно операторите на локални и градски мрежи (LAN и MAN технологии).

Общо 320 хил. са потребителите на широколентов интернет през LAN мрежи, а потребителите на ADSL са 162 хил., сочат данните.

„Започнахме да анализираме LAN пазара през 2006 г. - това беше „романтичният му период“, разказа Статев. По думите му пазарът тогава се характеризира с ниски инвестиции и технологии, "купени от съседния магазин". Така LAN операторите изпреварват законодателите и скоро се озовават в конкуренция с кабелните оператори. През 2006 г. са и първите стъпки към консолидация в сектора.

Постепенно операторите започват да развиват градски мрежи и междуградска свързаност (MAN и WAN). 2006 г. се оказва и „годината на поврата от любителско към професионално“.

„Пазарът ги принуди да еволюират“, заяви Статев. Така през 2008 г. ситуацията на пазара е различна - чрез консолидация или привличане на инвеститори операторите инвестират в интелигенти мрежи, за да се конкурират успешно с кабелните оператори. Налице са значими инвестиции в инфраструктурата.

Наблюдава се тотална промяна в отношението към услугата, като вес по-голяма част от потребителите държат на надеждността. Поради тези причини и все повече бизнес потребители се обръщат към алтернативните оператори.

От представеното проучване става ясно, че основните тенденции днес са оптична свързаност на национално ниво, появата на нова конкуренция в лицето на Wimax, ADSL и HSDPA технологиите. В големите градове се появяват и нови технологии за оптична свързаност като FTTC, FTTB и FTTH.

„Така че от гледна точка на технологиите България е напред, а не изостанала в ЕС“, коментира Статев.

Основната причина България да е последна в официалните статистики за проникване на широколентов достъп сред домакинствата в ЕС е това, че статистическите данни не обхващат голяма част от потребителите с достъп през т. нар. LAN мрежи, заяви председателят на Държавна агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) Пламен Вачков. Той изрази съжаление, че темповете на нарастване на пазара са по-бавни от очакванията преди две години, когато беше стартиран проектът ITC Broadband платформа за България.

Развитието на широколентовия достъп е сред приоритетите на ЕС, като средното ниво на проникване за Евросъюза сега е 30%, а целта е най-изостаналите страни членки, сред които и България, да стигнат 15% до 2010 г. Това означава, че за нас задачата е амбициозна – трябва да удвоим нивото от 7,6% - 8,2% (каквото е сега според различни измервания), посочи Вачков.

ДАИТС работи върху документ, чиято цел ще бъде да се предложи създаване на механизъм за ползване на средства от бюджета и структурните фондове за развитие на структурата за широколентов достъп, каза още Вачков. Той прогнозира, че осигуряването на широколентов достъп до интернет в цялата страна ще струва между 100 и 150 млн. лева.

По-голямата част от услугите за интернет достъп остават в сивия сектор, защото повечето LAN оператори не се регистрират в КРС, посочи Албена Мирошникова от Комисията за регулиране на съобщенията. „Нямаме илюзията, че нашите данни са реални, но това са данните, с които разполагаме и които изпращаме и за целите на европейската статистика“, посочи тя.

По думите й КРС често прави проверки, инициирани от конкуренти. От началото на 2007 г. досега са извършени 75 проверки. В правомощията на комисията е да налага наказания между 3 хил. и 15 хил. лв. за неподадено заявление за регистрация.