Преглед на печата за 18 февруари

Търговският регистър, който стартира на 1 януари след три отлагания, е заплашен от хаос, много по-сериозен от опашките, които се извиха пред офиса на Агенцията по вписванията (АВ) в София. Оказва се, че вместо до края на 2010 г. АД-тата и ООД-тата трябва да се пререгистрират до края на юни т.г.

Фирмите трябва да изпълнят задължението си по Закона за счетоводството и да обявят годишните си финансови отчети в Търговския регистър до 30 юни. Затова в този срок те трябва да се пререгистрират, въпреки че законът за търговския регистър им дава друг, 3-годишен срок за това. Ако парламентът не приеме спешни промени, ще се наложи обработка на по 5000 заявления дневно само за София. Капацитетът на 37-те длъжностни лица по регистрацията в момента е 750 заявления на ден. "Дори да беше запълнен целият щат от 90 длъжностни лица, 5 хил. заявления няма как да бъдат обработени", обясни зам.-директорът на АВ Даниела Митева по време на отчета за първите сто дни от работата на регистъра.

Ще има болници и за бедни, и за богати

В бъдеще ще има различни болници за граждани с различни финансови възможности. Това заяви вчера в предаването “Бизнесът” по Би Ти Ви изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Тодор Николов. Тъй като средствата от бюджета в здравеопазването не са достатъчни, според него чрез приватизацията на лечебните заведения значително ще се подобри обслужването, материалната база и заплащането на лекарите. Но подчерта, че би било рисковано приватизирането на болници, които са единствени за дадено населено място. Миналата седмица парламентът прие на първо четене промени в закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Новите текстове дават зелена светлина за приватизацията на лечебните заведения с изключение на 64 болници. Според промените обаче приватизираните лечебни заведения не трябва да променят предмета си на дейност за срок от 15 години.

Шумно рекламираният от седмици насам местен референдум "за" или "против" петролопровода Бургас-Александруполис премина при пълна апатия сред жителите на морския ни град. Към 16.00 часа малко над 18% от имащите право на глас се бяха разходили до избирателните секции, за да гласуват. На практика това прави референдума невалиден, тъй като по сегашния Закон за допитване до народа трябва да са участвали най-малко половината от имащите право на глас, за да бъде признат референдумът. "От юридическа гледна точка резултатите от референдума в Бургас няма да имат правно действие", обясни зам.-министърът на регионалното развитие Калин Рогачев. Кметът на Бургас Димитър Николов обаче заяви, че последствия от референдума ще има.

"Кремиковци" свива производството си

"Производството на "Кремиковци" е спаднало значително в последните месеци на 2007 г.. Това се вижда от доклад на компанията за облигационерите, който е бил изнесен във вторник. Тогава между тях и мажоритарния собственик се e провел периодичния конферентен разговор, на който те са били запознати с текущото състояние на завода. Като официална причина за негативните данни е посочена липсата на оборотен капитал, който да финансира закупуването на суровини и честите ремонти в конверторното производство.

Според експерти от дружеството през миналата година са били необходими 90 хил. тона стомана месечно производство, за да се покрият разходите и компанията да бъде на нулата. Произведените количества над тази стойност биха формирали печалба, но хроничната липса на оборотни средства не е позволила на завода да функционира нормално.

Над 70 млн. евро се борят да вложат трима индийци в издигането на 30-хиляден град край созополското село Росен. Засега грандиозният проект е замразен заради заведено от земевладелците в региона дело. Искът е срещу извършените изменения на териториалния устройствен план в землището на Росен. Внесен е в Бургаския административен съд преди броени дни. "Зеленият град" трябваше да се простира върху 3500 декара. В комплекса ще се издигат десетки суперлуксозни 5-етажни хотели, жилищни кооперации и еднофамилни къщи със самостоятелни басейни. Инвеститори в бъдещото ваканционно селище са индийските бизнесмени Прамод Батежа, Бал Синдх Сидху и Гурмахил Синдх Махал чрез компанията си "Балма"`ООД.