Общо 20% от фирмите у нас са се сблъсквали с проблеми с имитацията на свои търговски марки и географски означения, сочи анкета на социологическа агенция МБМД сред 50 патентни специалисти и 100 компании, нуждаещи се от закрила на интелектуална собственост.
74 на сто от анкетираните фирми имат свои марки и географски означения, които се стремят да наложат на пазара. В проучването са попаднали предимно големи фирми, поясни директорът на агенцията Мира Янова при представянето на резултатите днес по време на обществена дискусия на тема „Защита на търговските марки в бизнеса”, организирана от Българска стопанска камара. 62% от компаниите са регистрирали марките и географските си означения в Патентното ведомство на България.
Според патентните специалисти качеството на българското законодателство в областта на интелектуалната собственост е хармонизирано с европейското, като 52% го определят като добро, а други 44% го считат за много добро. Критично настроени са едва 4 на сто от експертите.
Не толкова положителни са мненията обаче относно прилагането на законите. Общо 28 на сто от анкетираните специалисти определят като лошо или много лошо приложението на законодателството, като на това мнение са и близо половината (49%) от анкетираните компании.
Разликата в мненията на двете групи (експерти и фирми) се увеличава при оценката на защитата на интелектуалната собственост в България. Докато общо 82% от патентните специалисти смятат, че тя е защитена в по-малка или по-голяма степен, едва 35 на сто от компаниите споделят това мнение.
Сред предложенията на експертите за подобряване на защитата са реално прилагане на закона, по-добра подготовка на кадрите, повече информация за клиенти и марките, създаването на специализиран съд, повече средства за Патентното ведомство, ускоряване на съдебните процедури, опростяване на текстовете и други.
Сред резултатите прави впечатление още, че голяма част от фирмите са настроени критично към собствените си познания на законодателството в сферата на интелектуалната собственост - 57% оценяват информираността си като много добра и добра, а останалите 43 на сто - като слаба и много слаба.
Засега българските фирми изглежда не полагат усилия за защитата на марките си. „99% от делата в Софийски градски съд са за защита на чуждестранни марки“, каза по време на дискусията Жаклин Комитова, зам.-председател на СГС. Единични са случаите за защита на български марки. „Почти няма световноизвестна марка в сферата на облеклата и алкохола, която да не е засегната у нас“, каза Комитова, като за пример посочи Armani, La Costa, Gucci, Sony, Johnny Walker и други.
Освен това се очертава тенденция към нарастване с около 10% годишно на делата по Закона за марките и географските означения по искове за недобросъвестно регистриране на марки заради български фирми, регистрирали чуждестранни марки, които не са широко известни, добави Комитова. По думите й делата за интелектуална собственост по принцип са скъпи, има големи разходи за експертизи, вещи лица, като единствено ниска е държавната такса.
Към януари в България има около 43 хил. действащи търговски марки, като от тях една десета са чуждите, съобщи Добринка Добрева, директор дирекция „Марки и географски означения” към Патентното ведомство. По думите й през 2007 г. са били направени 7 хил. заявки за български марки и още толкова за международни. От общия брой заявки между 15% и 20% обикновено получават откази, поясни тя.
През 2005 г. от Патентно ведомство са съставени 38 акта за нарушения (от които за 32 има издадени наказателни постановления), през 2006 г. броят на актовете нараства драстично до 116 (като са издадени 99 постановления), а през 2007 г. актовете са били 109, а наказателните постановления – 82. През миналата година са иззети 25 хил. броя облекло, часовници и други. Ведомството е направило и 31 служебни проверки след самосезиране.
Най-често фалшифицираните стоки са облекла, обувки, аксесоари, часовници, части за мобилни телефони, слънчеви очила, козметика, запалки, играчки и дори лекарствени продукти, съобщи по време на дискусията Гергана Чешмеджиева от дирекция „Митническо разследване и разузнаване” към Агенция „Митници”. По думите й сериозен проблем е пренасянето през граница на етикети или опаковки отделно от стоките. Фалшификатите няма как да бъдат доказани в този случай, като ще бъдат задържани само етикетите, добави тя.