В. Христов: Държавата трябва да спре издаването на компенсаторки

Решението на проблема с обезщетяването на собствениците на компенсаторни инструменти няма да се намери, докато не спре тяхното издаване, а в това отношение държавата до момента не е направила нищо, заяви на пресконференция днес Валентин Христов, председател на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти.

„След като в началото на миналата година решението за спиране на издаването на компенсаторни инструменти мина на първо четене в Парламента, се намериха народни представители, които да го оспорят с довода, че малко преди това е приет друг закон, който удължава срока за издаване на такива инструменти с една година за живеещите в Беломорска Тракия и Македония. Предстои да видим дали днес, година по-късно, отново ще се намерят депутати, които да се опитат да отложат във времето спирането на издаването на компенсаторки“, каза още Христов.

Компенсаторните инструменти в обращение към момента възлизат на над 600 млн. лв., а Агенцията за приватизация планира да предложи активи за 15-20 млн. лв. срещу компенсаторки. Стратегията на предишното правителство за продажба на 30% от капитала на Параходство БМФ чрез борсата, част от които срещу компенсаторки, бе променена, като настоящият приватизационен план предвижда същите 30% да бъдат продадени не по-рано от 5 г. и не по-късно от 6 г. след сключването на договора за продажба на мажоритарния пакет от 70 на сто. „Това е подигравка с очакванията на хората“, коментира Христов.

По думите му по отношение на компенсаторните записи от лихвоточки също няма почти никакво развитие. „Държавата раздели притежателите на такива инструменти на „правоимащи“ и „неправоимащи“ по критерии, които не отговарят на съвременната действителност - изискването да не притежават собствено жилище, да не са прехвърляли такова и данъчната оценка на имотите им да не надхвърля определена стойност. Около 140 000 са неправоимащите към този момент, а около 40 хил. правоимащи все още не са обезщетени. Според различни източници става въпрос за над 11 млрд. лихвоточки“, обяви Христов.

„Паричната стойност на лихвоточките достигна 6 стотинки спрямо 4 стотинки преди две години, като нашето становище е, че реалната им стойност е от 20 до 50 стотинки в по-големите градове, отчитайки пазарната стойност на имотите. Все пак някои общини са намерили разумна форма за обезщетение на хората с дългосрочни жилищни влогове, като им предоставят възможността за започнат строеж или да се включат в жилищна кооперация, с което реалната цена, която плащат за имота, може да намалее с 10-20%. В София този проблем е решен в най-голяма степен. Общо в страната до момента има построени 116 кооперации, сформирани от притежатели на жилищни влогове, като от тях 90 са в София“, уточни Валентин Христов.

Според него има няколко основни стъпки, които държавата може да предприеме, за да облекчи положението на притежателите на компенсаторни инструменти. На първо място трябва да бъдат извадени някои от големите държавни предприятия от т. нар. „забранителен списък“ и да се предложат миноритарни пакети от по 20-30% от капитала им срещу компенсаторки. Освен това вместо с компенсаторки да могат да се плащат само лихвите по ЗУНК задълженията на компаниите, да се предвиди възможност и за погасяване на главницата с непарични средства. „И не на последно място, държавата трябва да предостави възможност всички активи, които предлага чрез търгове, било то земи или пакети от акции на дружества, да могат да се плащат и в компенсаторни инструменти“, обобщи Христов.