По думите му към момента секторът формира около 9% от брутния вътрешен продукт на страната, с което се нарежда на второ място след туризма.
Фокусът на ДАИТС и държавата през следващите години ще бъде върху повишаване на ИКТ уменията на населението, установяване на организирана научна общност, развитие на съвместни проекти с частни компании, развитие на инфраструктура и други.
Проникването на PSTN (Public Switched Telephone Network) и мобилните услуги сред държавите от Югоизточна Европа е сравнително високо, но това на широколентовия достъп (broadband) значително изостава в сравнение с Великобритания например, посочи Ричард Шиърър, главен изпълнителен директор на Вивател.
Проникването на мобилните услуги в региона е средно около 3 пъти повече от това на фиксираната телефония, а ползването им – дори още по-голямо, посочи Шиърър.
Според него търсенето на широколентов достъп тепърва ще се развива, като е важно то да навлезе и в потребителския сектор, където засега услугата се възприема като скъпа.
За да се запълни дигиталната пропаст между Източна и Западна Европа и да се увеличи проникването на broadband услугите, могат да се предприемат редица мерки, сред които субсидиране на употребата в училище, повишаване на обществената употреба, грантове за бизнеса за поощряване на ангажиране с електронни практики и други, посочи Шиърър.
Централна и Източна Европа изостава от ЕС и по отношение на разходите за научно-технологична дейност, сподели резултатите от проект GREAT-IST Деспина Анастасиаду, директор на Изследователския институт по телекомуникации и информатика за ЮИЕ, Гърция.
Проучването е финансирано от Европейската комисия и е проведено сред 11 страни от региона, сред които и България, и сочи, че като процент от БВП средствата, отделени за развитие в тази насока, са значително по-ниски от тези в развитите страни. Така например САЩ отделя 2,68% от БВП, а Япония – 3,18%, докато в страните с най-високи показатели в региона (Хърватска и Украйна) стойността се равнява на около 1,1 на сто.