БНБ допусна банки и инвестиционни посредници от ЕС до депозитаря на ДЦК

На свое редовно заседание Управителният съвет на БНБ прие нова Наредба № 5 на Министерство на Финансите и БНБ за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа, нова Наредба № 15 на Министерсттво на финансите и БНБ за контрол върху сделките с държавни ценни книжа, нова Наредба № 31 на БНБ за сетълмент на държавни ценни книжа и нова Тарифа за таксите и комисионите за обработка на сделки с ДЦК.

С новоприетата Наредба № 5 на практика се имплементира концепцията за „единен паспорт” в сферата на инвестиционните услуги и по-конкретно на пазара на ДЦК, като се разширява кръгът на лицата, които имат право да участват в депозитаря на ДЦК в БНБ, се казва в съобщението. Това могат да бъдат както местни, така и чуждестранни (от държави членки на ЕС) банки и инвестиционни посредници, получили лиценз за извършване на инвестиционни услуги и дейности с ценни книжа. Участници в депозитаря на ДЦК могат да бъдат и централни депозитари на ценни книжа от държави-членки, като така нормативно се регламентира възможността за изграждането на връзки с чуждестранни депозитари на ценни книжа. По този начин се изпълняват изискванията на Директивата за пазарите на финансови инструменти (MiFID) за предоставяне на достъп на инвестиционни посредници от ЕС до депозитари от държави членки на недискриминационна основа.

Обособява се нова категория участници на пазара – поддепозитарите на ДЦК, каквито могат да бъдат само банки, чиито лиценз включва дейността по чл.2, ал.2, т.4 от Закона за кредитните институции, а именно дейност като депозитарни или попечителски институции. Те ще водят поименни регистри за ДЦК, притежавани от техни клиенти и от клиенти на тези участници в електронната система за регистриране и обслужване на търговията с безналични ДЦК (ЕСРОТ), които не са поддепозитари на ДЦК.

По отношение придобиването на ДЦК на първичния пазар се запазва сега съществуващият ред, при който участници в аукционите могат да бъдат само първични дилъри на ДЦК, като се въвежда изискването за доказване на тяхната техническа готовност за работа със системата за провеждане на аукциони и подписки за продажба на ДЦК (АДЦК), преди да бъдат допуснати до нея. Освен това с новата наредба се дава право на първичните дилъри при аукциони за замяна на ДЦК да подават поръчки както от свое име и за своя сметка, така и от името и за сметка на свои клиенти. Към момента одобрените от БНБ първични дилъри са 24 на брой, сред които 21 банки и 3 инвестиционни посредника.

Основната промяна в Наредба № 15 на МФ и БНБ за контрол върху сделките с държавни ценни книжа е свързана с избора на първични дилъри на ДЦК. Съгласно новите разпоредби изборът ще се осъществява един път годишно от комисия, определена от министъра на финансите, въз основа на утвърдени от него критерии.

Във връзка с обособяването на категорията „поддепозитари на ДЦК”, на които се възлагат отговорни функции по предоставянето на депозитарни и попечителски услуги за клиентските портфейли в ДЦК, се предвижда да се засили контрола именно върху тази категория участници, с цел гарантиране сигурността и защитата на клиентските активи. Това е в духа на изискванията на MiFID, която поставя акцент върху съхранението на активите на клиентите по начин, който да гарантира техните права на собственост, уточняват от БНБ.

С промените в Наредба № 31 на БНБ за сетълмент на държавни ценни книжа по-ясно е дефинирана функцията на БНБ като агент по сетълмента на сделки с ДЦК, както и самата система за сетълмент, съобщават още от централната банка. В Наредбата е имплементирана клаузата за неотменяемост на сетълмента, като e посочен моментът на неотменяемост на нареждането за прехвърляне на ДЦК. Предвидено е в съответствие с международните стандарти, БНБ, като оператор на системите за регистрация и сетълмент на ДЦК, периодически да отчита параметрите на тяхното функциониране, чрез попълване на създадени за целта въпросници за извършване на оценка от рейтингови агенции.

Промените в нормативната уредба, регламентиращи пазара на ДЦК в страната са продиктувани от приетия от Народното събрание през юни тази година Закон за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ), с който се транспонират в българското законодателство съвременните европейски изисквания по отношение дейността на инвестиционните посредници и търговията с финансови инструменти (включително и с ДЦК), въведени с Директивата за пазарите на финансови инструменти в Европейския съюз.