Настигаме по доходи ЕС след 30 години, ако работим двойно

България ще достигне средните доходи на ЕС-25 (страните членки на Евросъюза без България и Румъния) към 2040 г., ако след 2015 г. производителността на труда в страната расте средно с 5% годишно. Това е един от основните изводи в представения днес пред журналисти доклад на Световната банка (СБ) под надслов „Ускоряване на конвергенцията на България: Предизвикателства пред повишаването на производителността на труда“.

Според данните на СБ средногодишният ръст на производителността на ЕС-25 е 2% годишно, но базата е много по-висока от тази в България. През последните няколко години средногодишният ръст на производителността у нас също е 2%, но за да настигнем ЕС, той трябва се повиши до 5% към 2015 г. и да се задържи така поне до 2040 г., смятат от СБ.

В момента доходите на глава от населението в България са една трета от средните за ЕС-25. Ако у нас ръстът на производителността на труда в близките години не се удвои, а се запази същият, през следващите 20-30 години можем да достигнем половината от средните доходи на ЕС-25, но не и да настигнем Евросъюза по брутен вътрешен продукт на човек от населението, са изчислили от банката.

В доклада се извеждат четири основни фактора, които са от критично значение за ускоряване на растежа на производителността, а именно: подобряване на средното и висшето образование, развитие на научно-изследователската дейност, конкурентни продуктови пазари и гъвкав пазар на труда.

По отношение на работната сила от банката смятат, че трябва да има по-висока мобилност на труда, да се прилагат повече иновации и да се развива т. нар. „обучение през целия живот“. Докато например във Великобритания и Дания 27% от работниците и служителите се обучават през целия живот, а в ЕС-25 този процент е 10%, у нас през 2005 г. той е само 1,3 на сто.

Относно реформата в средното образование Световната банка предлага въвеждане на единен стандарт за финансиране на един ученик и разширяване на т. нар. „делегирани бюджети“. От банката отчитат, че професионалното средно образование е с 20% по-скъпо от общото средно образование, като освен това за завършилите го има 50% по-висока вероятност да не си намерят работа, отколкото за тези с общо – затова се препоръчва повече да се развива общото образование.

Според данните към 2005 г. коефициентът на записване за висше образование средно за ЕС-25 е 60%, докато у нас е 27%. Отчита се освен това, че у нас има голям брой малки специализирани висши учебни заведения.

Различно от средното за ЕС е и разпределението по специалности. Така например в специалностите „социални науки“ „бизнес“ и „право“ в ЕС-25 се записват средно 26% от студентите, а у нас - 47%. При математическите специалности и при тези, свързани с услуги, процентът на записалите се у нас е много по-нисък от този в ЕС.

От банката отчитат, че у нас публичните разходи за едни студент като процент от брутния вътрешен продукт за 2005 г. ас по-високи от средните за ЕС-25, което означава, че проблемът не е в липсата на средства, а в системата на управление.

От друга страна обаче, у нас се отделят много малко средства за научна и развойна дейност. Във Финландия, чиито показатели засега са най-близки до тези в Лисабонската стратегия, 3% от БВП се отделят за научно-изследователска дейност, като три четвърти от сумата идва от частния сектор. В България за научна дейност се отделят само 0,6% от БВП, като при това делът на бизнеса е малък. За да отделя повече средства за целта, бизнесът трябва да бъде поощряван, смятат от Световната банка. Беше препоръчано също така и да има по-малко административни спънки пред бизнеса и по-малко урегулиране от страна на държавата.