Преглед на печата за 20 август

Не е ясно кой от двата закона - за движението по пътищата или за т.нар. устройство на територията, държи палмата на първенството за най-много преправяния в последните години. Както може да се очаква от подобна законодателна вакханалия, в резултат и движението по пътищата, и строителното "устройство" се превърнаха в нещо подобно на неизличими пороци. Което не пречи, разбира се, играта с конюнктурните поправки да продължи.

Така например около Нова година регионалното министерство ще внесе поредните промени в Закона за устройство на територията с цел по-ефективни контролни механизми за борба с незаконното строителство. Според зам.-министъра Савин Ковачев, който от 2001 г. досега прави все това - бори се с незаконното строителство, което пък винаги се оказва законно, това, което ще се промени, е, че подчинената на ведомството Дирекция "Национален строителен контрол" (ДНСК) ще се занимава само с големите инфраструктурни проекти, а за всички останали строежи (частни и обществени сгради) отговорност ще носят само кметовете.

Вероятно са прави от ДНСК, че заради приетите през 2005 г. поправки, които дублираха функциите на дирекцията и общините по отношение на строителния контрол, кметовете получиха възможност да се докопат и до по-големи чужди инвеститори, за да им покажат какво значи властта по български. Но бягството от отговорност, което министерството си подготвя по отношение на основна своя функция, ще обезсмисли вече и представата за строителен контрол. Готвените поправки не са нищо повече от проста подялба при играта с инвеститорите и далеч не заплашват незаконното строителство, а тъкмо обратното.

Новите изравнителни сметки за парно са на път да взривят обстановката в цялата страна. Още първите клиенти на най-големите топлофикации - Пловдив, Варна и Русе, които ги получиха, бяха втрещени от огромните суми за доплащане. В столицата сметките за парно при еднакво потребление са с около 70-80 лв. по-високи от миналата година. Най-голям е ударът за онези, които са пестили от парно. Топлофикациите са залети от жалби на недоволни граждани, които смятат, че потреблението им е неправилно отчетено и сумите за доплащане са прекалено големи.

Обещават 10% скок на пенсиите от 1 октомври

в. Новинар

Възможно е да има 10% увеличение на пенсиите от 1 октомври. Съветът на тройната коалиция ще обсъди тази седмица вариантите за повишаване, заяви пред БНР директорът на Националния осигурителен институт (НОИ) Йордан Христосков. Ако бъде взето такова решение, тази година увеличението на пенсиите ще стигне до 21 процента. Христосков обясни, че с увеличението средната пенсия ще стане около 185 лв., а минималната пенсия ще е 102.85 лв. Ще се увеличи и социалната пенсия за старост. Тя ще стане 76.23 лв., посочи директорът на НОИ.

Скоро любителите на тотото и у нас може да попълват фишове и да получават по-дребните си печалби не само в специалните тото пунктове, но и в бензиностанциите. В повечето страни от ЕС приемането на залози и изплащането на малките печалби става в кафенета, бензиностанции и други търговски обекти, където има голям поток от хора.

Държавата ще продаде дела си в Енергото. Министерството на икономиката и енергетиката държи по 33% от електроразпределителните дружества в София, София-област, Плевен, Варна, Горна Оряховица, Стара Загора и Пловдив. Мажоритарните им дялове бяха продадени в три пакета в края на 2004 г. Първите три ЕРП-та са собственост на чешката ЧЕЗ, по две държат Е.ОН и EVN. Сделките станаха в края на 2004 г.

Новите собственици вземат мерки да няма печалба. Държавата не е получавала дивиденти за остатъчните си дялове. Когато има собственост, е нормално тя да носи приходи, каза министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров в интервю за "Стандарт". Той вече е поставил въпроса за формирането на цените на ЕРП-тата и печалбите им. На тази база държавата ще реши какво да прави с дяловете си, но най-простият вариант е да се освободи от тази собственост, коментира Димитров. Според договора за приватизация на 7-те дружества продажбата на остатъчния дял е предвидена за по-късен етап.

Германската компания "Кльокнер" придоби мажоритарен дял в българската компания за метали "Металснаб холдинг", предаде агенция "Дау Джоунс". Компанията се е съгласила да купи 70% от капитала на българското дружество. Така делът на "Кльокнер" в "Металснаб" ще нарасне до 77.3%, тъй като германската компания вече притежава 7.3% от акциите на "Металснаб". Финансови параметри не бяха съобщени. Сделката ще стане факт едва след като получи разрешение от Комисията за защита на конкуренцията.