Икономисти приветстват плоския данък; предупреждават за надценени компании

Очаква се ускоряване на темповете на икономическо развитие през второто полугодие до 6,7%, като средногодишният ръст ще бъде около 6,5%

„Приветстваме плоския данък, това е една много добра стъпка, включително и за намаляване на сивата икономика. Освен това е предпоставка за привличането на още чуждестранни инвестиции“. Това каза в отговор на въпрос на Investor.bg Георги Прохаски, съпредседател на Центъра за икономическо развитие (ЦИР), относно въвеждането на плосък данък от 10% в началото на следващата година и намаляване на осигурителната тежест с три процентни пункта.

Александър Божков, другият съпредседател на ЦИР, също изрази силно одобрение на тези стъпки, но добави, че тепърва предстои законопроектът за плоския данък да бъде внесен и гласуван в Народно събрание и междувременно могат да настъпят някои промени в начините и срока на въвеждането му. Той също така зададе риторичния въпрос „Защо преди няколко седмици е имало изказвания на правителствено ниво, че бюджетният излишък не трябва да се харчи, а сега се оказва, че от 1 октомври може да се вдигнат пенсиите и да намалее осигурителната тежест?“.

Днес от Центъра за икономическо развитие представиха пред журналисти очакванията си за развитието на икономиката на страната до края на годината. Според прогнозите ще има ускоряване на темповете на развитие през второто полугодие до 6,7%, като средногодишният ръст се очаква да бъде около 6,5%.

Като цяло според ЦИР икономиката ни се развива много добре и растежът се дължи главно на частния сектор. Бизнес климатът също е много добър по оценка на самите фирми.

Инфлацията за месец юни на годишна база е 5,6%, докато за същия период на миналата година тя е била 8,2%.

Като проблемни области се открояват намалението на темпа на производителността на труд. Което означава, че икономическият растеж се дължи главно не на нарастване на производителността на труда, а на наемането на нова работна сила, главно нискоквалифицирана.

Друг основен проблем според икономистите е отрицателното търговско салдо, което води и до висок дефицит по текущата сметка.

Според прогнозите в доклада в края на годината дефицитът по текущата сметка може да достигне 20%. Беше пояснено обаче, че чуждите инвестиции балансират търговското салдо, така че високият дефицит по текущата сметка не застрашава валутния борд. Вероятността за криза по платежния баланс при дефицит от около 20% е по-малка от един процент, казват от ЦИР.

Според икономистите на центъра валутният борд спокойно може да оцелее и при дефицит до 30%.

В доклада се отчита, че банковият сектор е стабилен с относителен дял на „лошите кредити” от 3,8 на сто. Кредитирането бележи сериозен ръст по всички видове кредити, като водещо е фирменото кредитиране, което към март представлява 68,3% от всички кредити, т.е. 16,41 млрд. лв.

Що се отнася до развитието на капиталовия пазар, от ЦИР подчертават, че от една страна, повишената ликвидност е окуражаваща, но от друга страна, са налице два не толкова благоприятни за пазара факта. Първо, формирането на търговията от няколко компании говори за слабото развитие на пазара, и второ, емпирично се наблюдава спад в активността на новорегистрираните компании след първоначалната еуфория от излизането им на борсата. Паралелно с това, по мнението на много участници, на пазара има ред силно надценени компании, а евентуален рязък спад на цените им би оказал негативно влияние на пазара като цяло.

Вследствие на новите регистрации и нарастването на цените на останалите позиции пазарната капитализация на борсата надхвърли 20 млрд. лв., съотнесена към брутния вътрешен продукт, тя достигна 41 на сто. В това отношение българският капиталов пазар се развива динамично и ако този темп на растеж се запази, до 2-3 години би се достигнало нивото от около 65 на сто, което е характерно за развитите европейски пазари. Трябва да се има предвид обаче, че нарастването на капитализацията е само една от предпоставките за повишаване ликвидността на борсата, и следва да се обърне внимание и на останалите, като например повишаването на свободно търгуемите акции на публичните компании.

В края на полугодието Народното събрание прие Закона за пазарите на финансови инструменти, който се очакваше с нетърпение от представителите на инвестиционната общност, доколкото този закон директно прилага разпоредбите на радикалната европейска Директива 2004/39, известна още като MiFID. На този етап не може да се даде еднозначна оценка на измененията, които законът ще предизвика, най-вече поради лисата на подзаконова нормативна уредба. Въпреки това най-съществените аспекти на закона вече могат да се определят и те са: отпадане на изискването сделките с приети за търговия ценни книжа да се сключват само на регулирания пазар (т. нар. concentration rule); възможности за организиране на многостранни системи за търговия от инвестиционен посредник или група такива, както от регулирания пазар; въвеждане на фигурата на систематичните участници, изпълняващи клиентски нареждания срещу себе си, и не на последно място – изисквания за разкриване на информация във връзка със сключените сделки и децентрализацията на разкриването извън регулираните пазари.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.