Кредитите в България ще растат с над 20% годишно до 2009

Средногодишният ръст на кредитите за неправителствения сектор в България за периода 2007 – 2009 г. ще бъде 23,4%, заяви главният икономист на Unicredit Bulbank Кристофор Павлов на пресконференция днес. На нея бяха представени прогнози за развитието на банковия сектор у нас и в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) до 2009.

В основата на кредитния растеж ще бъдат силното инвестиционно търсене в корпоративния сектор и значителният апетит за потребление на стоки и услуги при домакинствата, който е резултат от постепенното изравняване в стандарта на живот в България с този в по-развитите страни от Западна Европа. От гледна точка на търсенето предпочитаните сегменти ще бъдат МСП и кредитите за домакинствата. Търсенето на ипотечни кредити ще остане силно, като се има предвид, че недвижимите имоти се превръщат в предпочитана форма на спестяване при домакинствата, считат от банката.

При сегментирането на корпоративните кредити по сектори на икономиката се забелязва най-висока концентрация в търговията, както и в производството на храни, напитки и тютюневи изделия, енергетиката и туризма. За сектора търговия, ремонт и техническо обслужване са отпуснати 27,7% от всички кредити, като делът на този сектор в брутната добавена стойност на икономиката е 8,3%. В по-голямата си част това са оборотни кредити, уточни Павлов.

Сектори с много добра перспектива, към които икономистите на Unicredit очакват предлагането на кредити постепенно да се преориентира, са производството на машини и оборудване, включително производство на електрически машини и апарати, както и производство на различни строителни материали, най-вече поради бързия ръст на строителен сектор.

Членството на България в Европейския съюз доведе до значително нарастване на външното финансиране за фирмите в периода 2004-2006 г., се казва още в анализа на Bulbank. През последните три години 47% от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са били финансирани с преки чуждестранни инвестиции и дългосрочни външни заеми, докато през предходните три години са били средно 27%. През 2005 г. и 2006 г. тази тенденция допълнително беше подсилена и от рестрикциите върху ръста на заемите, отпускани от местни банки. Това накара търсенето да се преориентира към източници на финансиране извън българския банков сектор. С това се свързва и ръстът на лизинга до 6% от инвестиционните разходи през 2006 година.

По оценки на УниКредит Булбанк през 2006 дългосрочните кредити, отпуснати от местни банки, са използвани за финансиране на около 12% от инвестиционните разходи, докато делът на финансиране от вътрешни за компанията източници, най вече за сметка на реинвестираните печалби, е около 35%.

Кристофор Павлов представи и алтернативен подход за оценка на задлъжнялостта на домакинствата в България. Класическият начин за определяне на задлъжнялостта е да се направи съпоставка между нивото на доходите (измерени чрез БВП) и финансовите пасиви на домакинствата, като този подход сочи, че задлъжнялостта на домакинствата в България (21%) леко изпреварва средната за ЦИЕ (17,3%) в края на 2006 г.

Алтернативният метод, представен на днешната пресконференция, сравнява нивото на доходите и броя на домакинствата от двете децилни групи (децилна група е десет процента от общата съвкупност) с най-високи нива на доходи от една страна, с информация за броя и средния размер на сравнително големите кредити.

По оценки на УниКредит Булбанк, взимащи предвид разликата между официално декларираните заплати и действителните такива (измерени от Витоша Рисърч и Industry Watch), в момента десетте процента домакинства с най-високо ниво на доходите имат среден месечен доход от 2 275 лева, а тези от втората по ниво на доходи децилна група имат съответно среден месечен доход от 1 369 лева.

„Ако приемем, че домакинствата с най-високи доходи са онези, на които се падат сравнително големите заеми – тези с единичен размер от над 10 хил. лв., става ясно, че срещу 180 003 заема със среден размер от 34 467 лв. и средномесечен размер на сумата, необходима за обслужване на заема от 395 лв. (при 10-годишен кредит и 7,5% лихва), стоят 272 хиляди домакинства със средномесечен доход от 2 275 лв. и други 272 хиляди домакинства със средномесечен доход от съответно 1 369 лв.“, заяви Павлов. По думите му тези данни разкриват допълнителния потенциал на банковия сектор по отношение на кредитите на дребно.

„Делът на кредитите, класифицирани като нередовни и необслужвани, се очаква да нарасне умерено до около 4,2% в края на 2009 г., при малко под 3% в момента. Това ще бъде резултат от навлизането в сегменти с по-ниски доходи и следователно повече риск при кредитите на дребно, както и от по-голямото проникване при малките и средни предприятия, голяма част от които към момента оперират в „сивия“ сектор на икономиката“, каза още Кристофор Павлов.

Според прогнозите на Unicredit Bulbank в периода 2007 г. - 2009 г. лихвите по новоотпуснатите кредити ще продължат да намаляват, но с много по-бавни темпове отколкото досега. Една от причините за това са вече близките нива на лихвите у нас с тези в ЦИЕ и дори с някои страни от еврозоната. Втората причина е прогнозата за нарастване на лихвените проценти в глобален мащаб, а третата е свързана с увеличаването дела на кредитите на дребно и тези за малките и средни фирми, които обикновено са с по-високи лихви. Анализът предвижда редуциране на общия лихвен спред между кредитите и депозитите с 90 базисни точки до 5,6% през 2009 г.

Ката цяло се очаква положителен сценарий за развитието на банковия сектор в България през следващите три години. Възможностите за реализиране на печалба ще останат високи при възвръщаемост на капитала след облагане с данъци от около 20% средно за периода. От банката очакват нетната печалба на банковия сектор да расте средно с 16% за периода 2007 г. - 2009 г.

„Рисковете за нашия сценарий са свързани с интензивната ценова конкуренция, която заплашва да ерозира лихвените маржове твърде бързо. Също така риск за сектора в периода до 2009 г. представлява фактът, че кредитният портфейл не е „тестван“ в условия на забавяне на икономическия растеж, който може да се очаква, в случай че реформите в реалния сектор, и особено тези насочени към подобряване на конкурентноспособността и бизнес климата, продължат да губят скорост“, добави Павлов.

Изпълнителният директор на Unicredit Bulbank Левон Хампарцумян съобщи, че банката е избрана от английското списание Euromoney за „Най-добра банка в България за 2007 г.“ и „Най-добра инвестиционна банка в България за 2007 г.“.

„Вярвам, че с подобряването на условията за бизнес и фискалната политика все по-голяма част от доходите ще излизат на светло. За съжаление има и банки, които открито подкрепят сивата икономика. В чиито реклами разни инспектори си запушват ушите, скачат от някъде и т.н. Сякаш казват „дайте ни парите си и ние ще ви ги изперем“. Ние не правим това“, заяви още Хампарцумян.