Рейтингът ни за дългосрочни кредити в чужда валута със стабилна перспектива

Потвърждението на рейтингите е подкрепено основно от по-стабилната фискална структура на България, съпроводена от продължаващ фискален излишък и значително намаляване на държавния дълг, както и стабилизиране на цените в условията на валутен борд. Също в подкрепа на рейтингите са перспективите за висок икономически растеж на страната, основно подпомаган от растящия производствен капацитет в резултат от масивен приток на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) през последните години, както и значителния размер субсидии от ЕС.

След присъединяването към ЕС през януари 2007 г. българската икономика поддържа високия си растеж, най-вече поради силното търсене от страна на частния сектор, подкрепено от напредъка на структурните реформи и поддържането на разумна фискална политика, както и масивния приток на ПЧИ през последните години. Ръстът е 6.1% от БВП в реално изражение през 2006 г. при големи инвестиционни и потребителски разходи, нараснали повече от 6% за три последователни години. Увеличената заетост сред силен икономически растеж допринесе за значително намаляване процента на безработица.

Безработицата по данни на Евростат остава 7.5% през април 2007 г., спадайки с 5.0 процентни пункта през последните три години. Инфлацията на потребителските цени (HICP) нараства до 6.3% през 2006 г., основно поради увеличаването на акцизните ставки и ръста на цените на енергоносителите, но значително забавя ръст до 4.9% на годишна база през януари-май 2007 г., с намаляването на въздействието на тези специални фактори. Финансовата система на страната остава здрава без влошаване на банковите активи, като показателят за капиталова адекватност се запази на подходящо ниво под контрола на Българска народна банка (БНБ), се казва в анализа на JCRA. Въпреки че правителството още не е решило кога да кандидатства за въвеждане на еврото, то е решило да се присъедини по-рано към валутния механизъм ERM2, като запази валутния борд.

Перспективите на рейтинга продължават да бъдат стабилни според японските анализатори. От агенцията очакват, че тристранната коалиция ще преследва консервативна фискална политика. Рисковете за рефинансиране на увеличаващия се дефицит по текущата сметка до голяма степен се намаляват от продължаващия масивен приток на ПЧИ. Дефицитът по текущата сметка достигна до 15.8% от БВП през 2006 г. от 12% през 2005 г. при увеличен внос на суровини и инвестиционни стоки, стимулиран от силното вътрешно търсене. Рисковете за рефинансиране на дефицита обаче остават малки, тъй като нетният приток на ПЧИ достигна рекордните 4.1 млрд. евро или 16.4% от БВП през 2006 г., което е повече от достатъчно, за да покрие дефицита, изтъкват от кредитната агенция.

В опита си да намалят дефицита по текущата сметка правителството и БНБ продължават рестриктивната фискална политика. Вследствие на това за трите години след 2004 г. във фискалния баланс се наблюдава излишък. Фискалният излишък на консолидирания бюджет (ESA95) достигна 3.3% от БВП през 2006 г. Данъчните приходи нараснаха значително поради икономическата експанзия и по-добрата събираемост на данъците вследствие на дейността на НАП, като в същото време разходите се запазиха до голяма степен в съответствие с предвидените в бюджета нива. Правителството първоначално предвиждаше балансиран бюджет според плана за бюджета на касова основа за 2006 г., но след това го промени в посока на излишък, равен на най-малко 3.0% от БВП съгласно споразумението с МВФ, с цел намаляване на дефицита по текущата сметка. Правителството изпълни успешно целта, като излишъкът достигна 3.5% от БВП.