От Регионалния исторически музей разчитат на финансовата помощ на Ротари клуб, за да се запазят термите.
Ако консервацията и реставрацията на обекта не започне веднага, той дори е опасен за посетителите, смятат археолозите. Проблемът с древноримските останки е, че са на открито и влагата, студът, снегът и горещината им влияят разрушително.
По думите на Ана Хараламбиева, уредник на музея “Римски терми” тази година са направени консервации само за 8 хиляди лева, което е нищожно на фона на нуждите на древните руини. Според нея термите се нуждаят от непрекъснато поддържане, а в последните 22 години им е правен единствено частичен ремонт.
Римските терми са разположени върху 7 дка площ и са едни от четирите най-големи бани в света. Тези във Варна са най-внушителните извън Рим и са от типа кралски бани. Разкопките им започнали през 1959 година и след отчуждаване на 17 имота, намиращи се върху тях, продължават до 1972 г.
Министерството на културата обаче вече два пъти отказва да включи обекта в държавната програма за пълна консервация, давайки предимство на други музеи на открито като Плиска, Преслав и хълма Трапезица във Велико Търново. Аргументите на археолозите са други – че на тези места няма нищо останало за спешно спасяване, докато при варненските Римски терми не е така.
На такива останки по света се прави проект за покриване, което да ги предпазва от тежките атмосферни условия.