Яхтеният бизнес страда от липса на кадри и нормативни неуредици

Морското образование трябва да стане приоритет за България – около това мнение се обединиха дискутиращите законодателни и нормативни програми, съпътстващи яхтинга у нас на конференция във Варна, посветена на развитието на яхтения туризъм.

Според президента на Българската асоциация на яхтените пристанища Лъчезар Братоев, веднага трябва да се разграничат яхтеният спорт от яхтения туризъм и яхтения бизнес. Той добави, че е необходима спешна реорганизация на дейността на търговците и експлоататорите на яхти, защото проблемите им са различни.

Участниците във форума нямаха разногласия по въпроса, че яхтментството е скъпо занимание, от което може да се спечели много. Но първо трябва да се изчистят всички проблеми като например липсата на квалифициран яхтен персонал, неевропейското поведение на българската гранична полиция и правоспособността на яхтените капитани.

В България има издадени 37 хил. документа за правоспособност на малки плавателни съдове, стана ясно днес, като има съществени разлики между корабните и яхтените капитани. Понякога е възможно човек с правоспособност да управлява кораб да не се справи много добре с управлението на по-леката и маневрена яхта, като това би могло да донесе рискове за пасажерите на плавателния съд.

При създаването на новата наредба, касаеща българския яхтинг, трябва да се имат предвид и разликите между яхтинга като плаване, което е един вид атракция, и яхтинга като анимация за туристите - като друг вид атракция, подчертаха още участниците на форума.

Друг дискутиран проблем на яхтената конференция бе този с джетовете и останалите бързоходни водни превозни средства и безопасността на другите туристи. Припомнено бе, че има държави, където джетовете са забранени, а в 70% от държавите, в които се практикува джет спортът, се ползва изнесена платформа в морето, за да не се стига до неприятни инциденти, или се разрешава карането им само на строго определени места.

В дискусията се чуха мнения, че яхтеният туризъм е от изключителна важност за страната ни, много по-голяма от голф туризма или пещерния туризъм, по думите на Лъчезар Братоев.

Йордан Маджаров, началник сектор Гранично-пропускателна дейност на Бургаската гранична служба, понесе много упреци за това, че все още яхтсмените са смятани за трафиканти и управляваните от тях съдове често са подложени на детайлни проверки. Отправена бе и препоръката граничните полицаи да се поучат от опита не само на Италия, Гърция и Турция, но и от американския модел на поведение, при който акцентът е повече върху оказване на помощ на яхти в нужда, отколкото върху преследването им.

Лошият мит, че нашето крайбрежие не е толкова подходящо за яхтен туризъм, колкото турското или гръцкото, където има много острови, трябва да се промени, смятат още участниците в конференцията.

Колкото повече яхтени демонстрации се правят у нас, толкова повече инвестиции ще се привличат, или поне такива са тенденциите от световния опит в сектора, допълни Александър Първанов, директор на Морска администрация-Варна.

Никъде другаде по света, освен в България, няма яхтено пристанище, което да не е експлоатационно годно. У нас има пет яхтени пристанища, които отговарят на нормативните изисквани, докато останалите не покриват голяма част от нормите. Такива са например пристанищата в Тюленово, Бяла и Балчик.

Изводът от дискусията бе, че постепенно трябва да се разрешат всички проблеми около яхтения бизнес по отношение на собственост и стопанисване, като бе посочено, че често има нередни практики като тази във Варна, където държавен оператор обслужва и търговското, и яхтеното пристанище.