Михаел Бюл: Стабилната акционерна структура на Виенската борса е предимство

Стабилната акционерна структура е едно от най-големите ни предимства, заяви изпълнителният директор на Виенската фондова борса Михаел Бюл на пресконференция относно интереса на финансовата институция за придобиване на държавния дял от Българска фондова борса – София.

Двамата изпълнителни директори на Виенската фондова борса Михаел Бюл и Хайнрих Шалер се срещнаха вчера с представители на правителството, БФБ–София и българските инвестиционни посредници, за да представят своите планове за евентуално съвместно бъдеще на двете борси. В края на март миналата година бе подписан меморандум за сътрудничество между Виенската фондова борса и БФБ - София.

„Виенската фондова борса се развива изключително успешно през последните няколко години. Едно от най-важните условия за това е стабилността. Акционерната структура на Виенската борса е такава, че осигурява максимална сигурност за пазарните участници и емитентите. В структурата на собствениците 50% заемат водещи финансови институции като Bank Austria, Raiffeisen, Erste Bank, OeKB и др., а останалите 50% са разпределени между някои от най-големите емитенти на борсата като Telekom Austria, EVN, Wienerberger и OMV”, заяви Бюл.

„Това ни отличава до голяма степен от някои други борси в региона. Част от тях са с мажоритарно държавно участие, което крие политически рискове и възможности за влияние от страна на „непазарни” фактори. Някои борси са публични дружества и акциите им се търгуват свободно. Такъв купувач също може да се счита за рисков, тъй като съществува опасност да му бъде оказан натиск от страна на хедж фондове или миноритарни акционери, които са по-фокусирани върху краткосрочните резултати, отколкото върху цялостната стратегия за развитие. Публичните борси също така са уязвими за евентуални враждебни придобивания”, каза още Бюл.

„Друг голям плюс за сътрудничеството между българската и виенската фондови борси е фактът, че голяма част от компаниите, листвани в Австрия развиват бизнес в региона на Централна и Източна Европа. Около 95% от компаниите в основния индекс на виенската борса ATX развиват дейност в региона”, заяви Бюл.

„Ние държим всяка една борса, с която си сътрудничим, да остане независима и местните компании да се листват на нея, а не на други борси. Сътрудничеството с Виенската фондова борса се базира на технологично свързване, обмен на данни и ноу-хау, съвместни индекси, контакти и представяния пред международни инвеститори. Надзорът и регулациите на пазара обаче според нас трябва да останат на местно ниво и досегашният ни опит го доказва. От 2004 година Виенската фондова борса, заедно с консорциум от австрийски и една унгарска банка, притежава мажоритарен дял в капитала на Унгарската фондова борса в Будапеща”, каза другият изпълнителен директор на институцията Хайнрих Шалер.

„Ако Виенската фондова борса бъде избрана за стратегически партньор на БФБ – София, ще работим и за въвеждане на допълнителни финансови инструменти на българския пазар като сертификати, варанти и др. Също така българските инвеститори ще имат достъп до австрийски и унгарски компании, чиито акции се търгуват във Виена и Будапеща. Емитентите, от друга страна, ще имат достъп до значително по-големи обеми от средства за финансиране на своите проекти, тъй като интересът на чуждестранните инвеститори към българския капиталов пазар ще се повиши. Що се отнася до техническата част, ние винаги сме предпочитали да работим с максимално гъвкави търговски системи. Всеки пазар има своите специфики и не смятаме, че е ефективно използването на една и съща рамка навсякъде”, каза още Шалер.

„На мнение сме, че консолидацията във финансовия сектор на глобално ниво е необратима и смятаме, че борсите на по-малките страни като Австрия, Унгария, България и останалите от Централна и Източна Европа биха имали по-големи шансове да посрещнат предизвикателствата на световната конкуренция, ако работят заедно. Затова в отношенията си с международните инвеститори промотираме региона като цяло, а не отделни страни или компании. Считаме, че перспективите на България като цяло и на БФБ-София в частност са изключително позитивни. Бихме се радвали да си сътрудничим с българската борса, но единствено, при условие че всички пазарни участници и заинтересовани лица са „за”. Не възнамеряваме да осъществяваме враждебни придобивания”, заяви Шалер.

На въпрос на Investor.bg дали Виенската фондова борса има планове за изкупуване на дяловете на някои от останалите членове на борсата, освен държавния дял, Хайнрих Шалер отговори, че има готовност за придобиване и на допълнителни дялове, като това ще зависи единствено от волята на акционерите на борсата.

Investor.bg попита представителите на Виенската борса и за техните виждания и намерения по отношение на сетълмента на сделките и Централния депозитар. Хайнрих Шалер коментира, че при желание от страна на държавата може да се мисли и за покупка на държавния дял от депозитарната институция, но това не е задължително. Като пример той посочи Унгария, където и досега действа местният депозитар KELER, от който 53% са собственост на Унгарската централна банка.

Фондовата борса във Виена е създадена през 1771 година от австрийската императрица Мария Тереза. Първоначално на борсата се разменят основно облигации и чуждестранна валута, а за пръв път акции се въвеждат за търговия през 1818 година. Първата листната компания е Австрийската национална банка.

Сегашният си вид институцията добива през 1997 година, когато се сливат кешовият пазар и този с бъдещи разплащания, за да формират Виенската фондова борса. За последните четири години основният индекс ATX се е повишил с 277%, а общата пазарна капитализация на на борсата достига 146,2 млрд. евро към края на миналата година спрямо 28,3 млрд. евро към 31 декември 2001 г.

Средният месечен оборот на Виенската фондова борса достига 13,7 млрд. евро за миналата година при едва 1 млрд. евро през 2002 година. Освен с БФБ-София, Виенската борса има подписани договори за сътрудничество с борсите в Букурещ, Загреб, Белград, Сараево, Черна Гора, Подгорица, Баня Лука и Скопие.