Съдебен трик провали инвестиция за $150 млн.

Гръцкият концерн "Виохалко" е замразил инвестициите си от $150 млн. за предприятието "София мед". Под това име бе регистриран Комбинатът за обработка на цветни метали (КОЦМ), който гърците купиха от Международната банка за търговия и развитие през май 2000 г. Парите трябваше да бъдат вложени в дружеството за 3 години. Причината за спирането на финансите е решението на Врачанския окръжен съд от септември 2001 г. да обяви завода в несъстоятелност. Постановлението е със задна дата и влиза в сила от 12 януари 1999 г. - още преди "Виохалко" да стане собственик на предприятието. Исковете на кредиторите са за над 32 млн. лв. Заради тях има опасност имуществото на завода да бъде разпродадено. Макар че вече е собственост на гръцките инвеститори.

Сагата КОЦМ започва преди почти 5 години. На 7 май 1997 г. е сключен приватизационният договор за продажбата на 57% от ОЦМ-София (така се води заводът в документите на АП). Купувач е фирма "Булметал", която плаща цена от 2 502 416 долара. Години по-късно става ясно, че зад купувача стои единственият осъден у нас депутат Цветелин Кънчев. Името му не фигурира в регистрите, но в "Булметал" са негови подставени лица, твърди Димитър Петров, началник на цеха за валцоване в предприятието. Според работниците Дон Цеци взел от МДК-Пирдоп черна мед за около 3 млн. долара, продал я и с парите купил КОЦМ. Като забравил да се издължи на МДК (по-късно купен от "Юнион Миниер", сега "Юмикор"). Изпълнителната директорка на КОЦМ инж. Денка Тончева, назначена от новия собственик, тегли заем от Международната банка за търговия и развитие в размер на 1,5 млн. долара. След като той не е изплатен, през декември 1999 г. предприятието спира работа и около 630 души се озовават на улицата. На всички тях не са изплащани заплати за 9 месеца - от септември 1999 г. до май 2000 г. През март 2000 г. МБТР продава дълга на КОЦМ на гръцкия концерн "Виохалко" за 1 млн. долара. Новообразуваната фирма "София мед" започва работа през май, но само със 190 от предишните работници на КОЦМ. Ръководството на концерна представя амбициозна бизнеспрограма - инвестиции за 150 млн. долара за 3 години и производство на 130 хил. тона прокат от цветни метали годишно. Одобрена и отпусната е кредитна линия от 80 млн. евро от Световната банка. През юни 2000 г. бившият вече изпълнителен директор Денка Тончева подава в Софийския районен съд документи за обявяването на КОЦМ в несъстоятелност. Този иск остава без последствие. Същата е съдбата и на исковете, подадени от други големи кредитори на завода - ETF-Германия и "Юнион Миниер Пирдоп мед". Новият изпълнителен директор на КОЦМ Росен Пешев обаче успява да премести седалището на фирмата във Враца през юли 2001 г. Фирмено отделение на Врачанския окръжен съд регистрира КОЦМ на адрес ул. "Лукашов" 11 - Враца. Той обаче е съвсем фиктивен, твърди Димитър Петров, началник на цеха за валцоване в "София мед". На мястото няма нито офис на КОЦМ, нито цех, нито дори една тухла. По-късно Пешев подава иск за обявяването на КОЦМ в несъстоятелност. На 17 септември 2001 г. Врачанският окръжен съд обявява несъстоятелността със задна дата - 12 януари 1999 г. Това съдебно решение обезпокоява "Виохалко груп". Тя замразява действащите кредитни линии до решаването на процедурата по несъстоятелност. Така КОЦМ е на път да загуби 150 млн. долара, а страната ни - за пореден път да си спечели недоверието на инвеститорите. Междувременно няколко събрания на кредиторите във Врачанския окръжен съд пропадат заради неправилно подадени обяви. Появява се и нов кредитор - "К и К комерс", който предявява претенция от 26 млн. лева. Такъв дълг обаче не съществува в никой от трите счетоводни баланса за 1999, 2000 и полугодието на 2001 г., твърди Петров. Въпреки това той е признат от съдията в отсъствието на останалите кредитори. Според работниците, преместването на седалището на комбината е направено умишлено, тъй като ръководството разчитало на подкрепата на съда във Враца за обявяването на несъстоятелността и признаването на кредита на "К и К комерс" (близка до приватизатора). На искането на кредиторите за отвод съдията Николай Христов казва, че ще отговори до дни (въпреки че по закон това трябва да стане веднага). Синдичката Анна Миленкова пък изготвя доклад за състоянието на завода и го представя в съда, без нито веднъж да е посетила КОЦМ, твърдят работниците. Въпреки това делата продължават да се точат, а разрешение на проблема няма. За всички тези съдебни неуредици работещите са уведомили с писмо лично министъра на правосъдието Антон Станков. С проблемите на бившия КОЦМ е запознат и началникът на премиерския кабинет Стоян Ганев. Засега обаче няма никаква реакция. Работниците продължават да се надяват, че ще бъде даден шанс на един сериозен инвеститор да вложи парите си в България. Вместо да се решават лични интереси на неуспели приватизатори.