EuroNews: Едва влязла в ЕС, България започна с претенциите

България не желае да остане с 4 затворени реактора от общо 6 в единствената си атомна електроцентрала, тази в Козлодуй, и иска удвояване на финансовите компенсации, отпуснати от Брюксел, коментира EuroNews.

Проектирани в бившия Съветски съюз и считани от Европейската комисия за твърде стари и прекалено опасни, първите два реактора на централата бяха затворени през 2002 г., а други два спряха да работят в края на миналата година, припомня телевизията.

В момента в експлоатация са само реактори 5 и 6, които са по-модерни.

България обаче, която досега беше най-големият износител на електроенергия на Балканите, се оплаква от това, че износът й е застрашен, осведомява EuroNews. В по-прозаичен план страната иска или един милиард евро компенсации, или повторно отваряне на реактори 3 и 4, допълва медията.

Европейската комисия беше предложила компенсации в размер от 550 млн. евро за затварянето на българските реактори.

От 1-ви януари освен мощностите на АЕЦ Козлодуй, върху които се концентрира EuroNews, бяха извадени от употреба още 5 реактора в Европа – четири в Англия и един в Словакия.

Английските реактори бяха най-старите действащи в света и бяха спрени доброволно от правителството. Българските заедно със словенския бяха определени като опасни и страната ни трябваше да прекрати функционирането им, преди да влезе в ЕС. На Словакия обаче й беше дадена тригодишна отсрочка за затварянето, като срокът изтече в края на 2006 г.

„Основната задача на ядрената индустрия в идните години е да се заменят съществуващите централи, които са близо до края на експлоатационния си живот. Това означава, че ще имаме нужда от много централи, без обаче да увеличаваме дела на ядрената енергия в общото производство на електричество“, заяви в края на ноември миналата година Клод Мандил, изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика.

На практика до 2025 г. около 250 реактора от работещите в момента 435 в света трябва да бъдат затворени. А спирането на другите вероятно ще стане факт в идващите след това десетилетия. Около заплануваните нови мощности пък няма много голяма яснота.

Ето как стоят нещата по географско разположение:

Великобритания

До 2023 г. ще бъдат затворени 22 от 23-те сега действащи реактора. Разбира се, Тони Блеър обявява планове за нови централи, но е един от малкото, които поддържат тази идея, посрещната с негативизъм от общественото мнение. Освен това премиерът настоява евентуалните нови централи да бъдат построени от частни компании без подкрепа от държавата. Според специализираното издание Sortir du nucléaire е твърде вероятно през 2020 г. ядрената енергетика да има по-малко от 1% дял от потребяваната енергия във Великобритания.

Русия

Владимир Путин обяви множество нови проекти за ядрени реактори, но не е толкова словоохотлив, когато става въпрос за скорошното затваряне на сегашните 31 реактора. „Всички наши реактори ще бъдат затворени до 10 години. За да избегнем „замразяването“ на гражданската ядрена енергетика, от известно време е трябвало да строим по 1,5 реактора на година“, обясни преди време руския дипломат по време на посещение в САЩ.

Централна Европа

Двайсетината реактора в Централна Европа, повечето от които стари и по съветски технологии, също са обречени на затваряне. Балтийските страни и Полша се обединиха, за да се опитат да изградят заедно ядрен реактор. Една от целите на проекта е да компенсира затварянето на втория реактор в Литва, предвидено преди 2009 г. Първият реактор на литовската централа вече беше затворен.

САЩ

След аварията в Харсибърг, Пенсилвания, през 1979 г., след която не се съобщава за сериозни последствия за хората или околната среда, в Щатите не са започвани проекти за нови реактори. Оттогава продължителността на живота на 103-те действащи реактора редовно е удължавана (до 60 години за някои). Президентът Буш подписа през юни 2005 г. разпоредби за силна държавна подкрепа за частни компании, които биха строили ядрени реактори, но досега няма започнат проект, като освен това процесът доби допълнителна несигурност след идването на власт на демократите. И дори и да бъдат осъществени няколко проекта, те едва ли ще са достатъчни, за да компенсират намалялото производство след евентуалното спиране на старите реактори.

Азия

Азиатският континент може да се похвали с най-много проекти за бъдещи реактори. Някои наричат Китай „новото Елдорадо“ в областта на енергетиката, защото смята да построи 30, дори може би 40 нови реактора. Разбира се, не е сигурно, че всички планове ще бъдат реализирани, защото става дума за огромни финансови ресурси, но дори и в най-лошия случай Китай ще засили значително позициите си в областта. Сериозни са и намеренията на Индия, която планира около 20 нови реактора.

Ядреният парк на Япония, третият в света след този на САЩ и Франция, доскоро имаше значителни проблеми със сигурността. За няколко месеца през 2003 г. от експлоатация бяха изведени 17 реактора след разкрити фалшификации на доклади относно сигурността на съоръженията. Общественото мнение бе силно повлияно от този скандал, както и от аварията през 1999 г. в завод за производство на ядрено гориво в Токаймура, която причини смъртта на трима работници и облъчи стотици хора, живеещи в района.

Южна Америка

Бразилия, в която работят два реактора, обяви, че ще строи още пет, като първо трябва да се справи с проблема Ангра 3 – реактор, който не е завършен от 20 години насам. В Аржентина, където също функционират два реактора, скоро ще започне изпълнението на план за развитие на ядрената енергетика, който включва довършването на реактор, чието изпълнение е започнато през 1981 г.

Диктаторите

Според Sortir du nucléaire от време на време диктаторите по света за престиж обявяват проекти за изграждането на ядрени реактори. Такъв е случаят с либийския лидер Кадафи и беларуския Лукашенко, както и с египетския президент Мубарак, който има подкрепата на САЩ за изграждането на реактор. Северна Корея и Иран също имат ядрена програма, като според западните лидери тя служи за параван за разработването на ядрено оръжие.

Глобално погледнато се оказва, че има много планове за нови съоръжения и за развитие на ядрената енергия, а реалните резултати не са особено ясни и обнадеждаващи.

У нас

Ако се върнем към нашата страна, за в бъдеще основно ще разчитаме на предстоящия проект за АЕЦ Белене, която ще се изгражда от руската компания Атомстройекспорт. Договорът с нея ще бъде подписан до средата на тази година, като през 12-те месеца, следващи подписването, ще се извършват проучвателни работи, ще се изготвя техническият проект и ще се разпределят заявките за оборудването. Тепърва ще се уточнява детайлно графикът на строителството, но преди да бъдат избрани, от Атомстройекспорт обещаха, че първият реактор от новата централа ще заработи през 2013 г. Предвидено е новите съоръжения да работят около 60 години.