България и Румъния подписаха днес споразумение в Министерство на транспорта за трансграничен трафик на лица, транспортни средства, оборудване и материали в процеса на строителството и въвеждането в експлоатация на новия пътен и железопътен мост между двете страни на река Дунав.
Документът беше парафиран в присъствието на министър Петър Мутафчиев от заместник-министъра на транспорта на България Весела Господинова и от държавния секретар на Министерството на администрацията и вътрешните работи на Румъния Александру Мирча.
Споразумението има за цел да уреди начина на преминаване на българо-румънската граница от лица, транспортни средства, оборудване и материали за периода на строителството до момента на въвеждане в експлоатация на новия мост, за да не се създават пречки пред изпълнителите на проекта. В споразумението са дадени определения на основни понятия, като „строителна площадка“, „материали“, „граничен контрол“, „контролни органи“ и др.
Регламентира се достъпът и движението в границите на строителната площадка по време на изграждането на обекта, както и специалните разпоредби за граничния полицейски, митнически, пътен и санитарен контрол. Споразумението съдържа клаузи за осигуряването на спешна медицинска помощ в случай на необходимост, спазването на разпоредбите за опазване на околната среда, както и достъп на други контролни органи до строителната площадка в рамките на възложената им от законите на двете страни компетентност.
Министър Мутафчиев заяви, че проектът за Дунав мост 2 е един от най-големите и сложни проекти, по които Министерство на транспорта е работило досега, и добави, че това е най-големият и значим проект в Югоизточна Европа.
Според представителя на румънското правителство Александру Мирча изграждането на Дунав мост 2 ще доведе до ускоряване на икономическото развитие на двете страни.
На 10 юли делегация на Европейската комисия одобри „късата листа“ от фирми, които ще осъществяват контрол на проектирането и надзор на строителството при изграждането на моста.
Общата стойност на проекта възлиза на 236 млн. евро, от които 226 млн. евро са предвидени за строителни работи, а останалите 10 млн. евро – за предпроектни проучвания, проектиране и консултантска помощ.
Проектът ще се финансира от програмите ФАР и ИСПА на Европейския съюз (75 млн. евро), Европейската инвестиционна банка (70 млн. евро), Кредитната институция за възстановяване на Федерална република Германия – KfW (2,645 млн. евро), Френската агенция за развитие - AFD (5,5 млн. евро), програма ФАР на ЕС (0,2 млн. евро за предпроектни проучвания) и държавния бюджет на България (64,76 млн. евро).