Работодателските организации разкритикуваха проектобюждет 2007

Представителите на бизнеса в лицето на няколко стопански организации представиха на пресконференция днес единна и критична позиция по отношение макрорамката на бюджет 2007, данъчната и подоходната политика.

Своята позиция изразиха Българската стопанска камара (БСК), Асоциацията на индустриалния капитал (АИК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) и Българският съюз на частните предприемачи (БСЧП) „Възраждане“. По думите на Божидар Данев от БСК тези организации представляват 92% от българския бизнес.

Според въпросните организации обявената макрорамка на държавния бюджет за 2007 година е доказателство за непоследователна политика на намаление на преразпределителната роля на бюджета. Представителите на бизнеса очакват сериозно преизпълнение на планираните бюджетни приходи и на бюджетния излишък. Като причини за това те посочват консервативно планираната приходна част на бюджета, както и „очевидно“ занижената оценка за инфлацията, чийто заложен размер за 2007 година е 4,4% и 3,1% към края на 2006 г. По оценки на БСК инфлацията за 2007 ще бъде в рамките на 5,2% - 5,4%.

При очаквания за повишение на цените на енергията и горивата въвеждането на нови акцизи и увеличението на сега действащите акцизни ставки ще доведе до повече постъпления от косвени данъци. Всичко това, наред със занижената оценка за прогнозната инфлация, ще доведе до преизпълнение на планираните бюджетни приходи, смятат работодателите.

Национално представителните работодателски организации се обявиха за запазване на структурата и размера на сегашното косвено данъчно облагане. Те предлагат да продължи намаляването на ставките на осигурителните вноски и на преките данъци, тъй като досегашният опит сочи, че намаляването на осигурителните вноски с 6% е довело до повишаване на средния осигурителен доход с 8,2%, а приходите в Държавното обществено осигуряване (ДОО) са се увеличили с 11%. Като друга последица от по-ниската осигурителна тежест те посочват увеличението на броя на осигурените лица с 4,7%, което означава, че „сивата“ икономика е намаляла.

Според работодателските организации всичко това опровергава твърденията, че работодателите не увеличават заплатите и не създават нови работни места въпреки намалената осигурителна тежест.

По отношение на политиката на доходите българските работодатели считат, че темпът на нарастване на минималната работна заплата трябва да съответства на темпа на нарастване на средната работна заплата. В противен случай ще се стесни разликата в заплащането на неквалифицирания и квалифицирания труд, което ще подейства демотивиращо на предлагането на висококвалифициран труд.

Божидар Данев посочи нерегламентираните доходи като причина за дефицита по текущата сметка.

Според анализ на работодателските организации инфлацията в България не увеличава приходите, а разходите на бизнеса. Причината се дължи в това, че по-високите продажни цени на стоките и услугите се дължат на конюнктурата на международните пазари и на политиката на държавата по отношение на акцизите. По този начин тези инфлационни приходи постъпват не в българските предприятия, а в държавния бюджет и чуждестранните доставчици на вносни стоки. Участниците призоваха за намаление поне на тези акцизни ставки, които са над средните за ЕС.