Предвижда се индексация на доходите, Орешарски е против

На проведена днес обществена дискусия бизнесът, работниците и правителството се обединиха около позицията, че работната заплата трябва да нараства в рамките на производителността. Обсъждането се състоя във връзка със средносрочната стратегия на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) за повишаване на доходите на населението за периода 2007-2009 г., организирана от Икономическия и социален съвет.

Различията в изразените мнения се съдържаха по отношение на механизмите, чрез които да се увеличават доходите, както и по отношение на коректността на използваните макроикономически показатели на отделните страни участници.

Проектодокументът на МТСП за нарастването на доходите представя намеренията на правителството до края на 2009 г. за ръст в защитените доходи на населението, обвързани с икономическия растеж. Според проектодокумента реалното нарастване на работната заплата през отделните години не съответства на размера на отчетения растеж на БВП и на средногодишната инфлация, което означава, че този ръст не се използва по-активно за нарастване на доходите. За формирането на заплатите и растеж на тяхната покупателна способност не може изцяло да се разчита на пазарната стихия и на нейните механизми, се посочва в документа. Освен от икономическото развитие и ускорен растеж, заплатите ще зависят и от държавната политика в тази област, се казва още в представената стратегия от социалния министър Емилия Масларова.

„Политиката на доходите е фактор, а не пречка за икономическото развитие“, заяви Масларова.

Също така стратегията не приема за нормална увеличаващата се разлика между средната работна заплата в обществения и частния сектори. От 67 лв. през 2000 година, тази разлика се е увеличила на 112 лв. през 2005 година.

Като мярка за повишаване на доходите на населението стратегията предвижда увеличението на заплатите в частния сектор на икономиката да е сума от два компонента – 100% от прогнозната инфлация, заложена в държавния бюджет, и до 65-70% от прогнозния ръст на производителността на труда в съответните икономически сектори и браншове на икономиката.

Синдикалните организации изразиха одобрение на намерението на правителството за разработване на подобна политика. “От свободната икономика почувствахме единствено високите цени. За първи път имаме разработена стратегия за политиката на доходите”, заяви Константин Тренчев от “Подкрепа”.

От КНСБ подкрепиха основните тези, подходи и механизми в проекта на стратегията. Според синдикалната организация представената Стратегия обхваща периода 2007-2009 г. и следователно 2006-та г. е базата, спрямо която стартира прилагането на новите подходи и механизми. Проектът обаче засега не дава отговор на въпросите какво се случва с доходите през 2006 г. КНСБ алармира за опасността тази година да е белязана със загуба на покупателната способност на минималната заплата, пенсиите и повечето заплати, което означава ново обедняване на българина. Инфлацията досега е 4,6%, за годината се очаква поне 7-8%, идва ново повишение в цените на тока, парното, водата, транспорта и др. Промените в доходите досега са символични или предстоят. Според КНСБ от документа е видна само посоката, но не и степента на очакваната промяна, така че да е ясно кога и доколко ще се преодолеят досегашните негативи.

Божидар Данев от Българската стопанска камара (БСК) изрази несъгласие с разглеждането на средната работна заплата като защитен доход, посочвайки, че няма такава практика нито в ЕС, нито в други страни. Според председателя на БСК, некоректно е сравняването на реалната работна заплата, т.е. без инфлацията, с растежа на БВП, в който е включена инфлацията. Коректността изисква темпът на нарастване на БВП да се сравнява с темпа на номиналната работна заплата, който след 2002 г. изпреварва значително нарастването на БВП. Стратегията за доходите е разработена, без да е съобразена с макрорамката за 2007 г. и тригодишната бюджетна прогноза за 2007-2009 г. Не може да се обсъжда политика по доходите извън параметрите на очакваното икономическо развитие и възможностите на държавния бюджет.

На срещата присъства и министъра на финансите Пламен Орешарски. Според него индексацията на доходите е неудачно решение. Той посочи за пример страните от Латинска Америка, където тази политика е довела до по-висока инфлация и задълбочаване на проблемите.

“В момента няма индикации за инфлационна спирала и искрено се надявам и за в бъдеще да е така. Увеличаването на работната заплата извън темпа на нарастване на производителността неизбежно води до по-ниско реално заплащане. Работната заплата е резултативна величина. Първо трябва да се произведе и след това да се мисли за увеличение на работната заплата”, каза Орешарски.