Компенсаторки на стойност 2,25 млрд. лв. са използвани за девет години

Компенсаторни инструменти на стойност 2 252 932 хил. лв. са послужили като платежно средство в приватизацията за периода от 1996 г. до края на март 2005 г. Това показа докладът на Сметната палата за резултатите от одита на плащанията по приватизационни сделки с компенсаторни инструменти в Агенцията за приватизация, Агенцията за следприватизационен контрол, Централния депозитар и органите, издаващи компенсаторни инструменти, за периода от възникването им до 31.03.2005 г.

Общият размер на компенсаторните инструменти, издадени по реда на Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти, Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и емитираните по реда на чл. 44 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, е 3 728 998 002 лв. по номинал, в т.ч. 135 815 374 лв., преобразувани в жилищно-компенсаторни записи спестовни числа по реда на § 9 от заключителните разпоредби на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.

По данни от седмичния бюлетин на Централния депозитар към края на миналата седмица активни на пазара са компенсаторни инструменти в размер на 603,395 млн. лв. номинал.

Сделките за 34,78 на сто от Българска телекомуникационна компания, 12,84% от Булгартабак – Холдинг и 72% от капитала на Св.Св. Константин и Елена Холдинг, както и 20% от ДЗИ АД са най-големите, платени в компенсаторни инструменти и осъществени чрез БФБ. В левове и компенсаторни средства бяха платени 100% от Проучване и добив на Нефт и газ ЕАД, и 99% от ТЕЦ Марица -3 ЕАД, докато цената на 11,24 на сто от Златни пясъци бе 18,443 млн. лв. в компенсаторни инструменти, според данните от Агенцията за приватизация.

До приемането на Закона за приватизация и следприватизационен контрол регламентирането на плащанията с компенсаторни инструменти става с често променяни и допълвани подзаконови нормативни актове. Извършвани са промени в режима на приватизация чрез компенсаторни инструменти, отразени в различни специални закони, което създава предпоставки за несигурност и липса на прозрачност на неговото протичане, е един от основните изводи на Сметната палата. Нормативната уредба е недостатъчна и непълна, което предпоставя нейната несинхронизираност във времето.

До влизането в сила на Закона за сделките с компенсаторни инструменти липсва организиран пазар за търговия с компенсаторни инструменти, което създава предпоставки за измами и злоупотреби при използването им като платежно средство по приватизационни сделки, допълват от палатата.

С влизането в сила на Закона за приватизация и следприватизационен контрол се регламентира общо участието в приватизацията на непаричните платежни средства, без да се отчита спецификата на компенсаторните инструменти и ангажиментите на държавата към техните притежатели. Информационната обезпеченост на управлението и контрола като негов елемент, на процеса на приватизация чрез компенсаторни инструменти е недостатъчна и несистемна, се казва в доклада на Сметната палата. Според документа процесът на плащанията по приватизационни сделки с компенсаторни инструменти не е управляван системно и не е изградена подсистема за управление и контрол.

Общо 56 мажоритарни пакета предстоят да се предложат за приватизация, според данни от АП. За удовлетворяване на реституционните претенции са предвидени половината от 466-те миноритарни пакета. Съгласно реституционните закони обаче сроковете за подаване на искания за обезщетение с компенсаторни инструменти са изтекли. Законите не предвиждат краен срок за издаване на компенсаторни инструменти. Продължава регистрацията на компенсаторни инструменти в Централния регистър на компенсаторните инструменти.

Това предполага неустановима продължителност на процеса на издаването на компенсаторни инструменти и невъзможност да се установи очаквания им размер като платежно средство по приватизационни сделки. Според Сметната палата е необходимо да се инициира законодателна промяна, целяща поставянето на такъв срок. Такива са и задължението на държавата от подписаната резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 1996 г., според която до влизането на страната ни в Европейския съюз реституцията следва да бъде приключена.

В същото време приватизацията се осъществява в условия на значително ограничен ресурс от дружества с държавно участие, подлежащи на приватизация, в т.ч. и такива, които са от значение за националната сигурност на страната. Действащата нормативна уредба не поставя преклузивен срок и за използването на компенсаторните инструменти като платежно средство. Регламентирането на такъв срок би могло да се компенсира с реструктурирането на неизползваните компенсаторни инструменти в подходящи дългови инструменти.

В условията на едновременното действие на тези фактори следва да бъде определен приоритетът на държавата по отношение приемането на компенсаторни инструменти като платежно средство по приватизационни сделки за следващите години. Трябва и задължително да се отчитат и двата резултата от избраната политика – опосредстваният фискален ефект при продажбата на държавното участие в капитала на дружества срещу компенсаторни инструменти и отговорността на държавата към правоимащите за гарантиране на реалното им обезщетение по реда на действащите закони, се заключава в доклада на Сметната палата.