Държавната политика по климата се интегрира в социалния и икономическия живот

Държавната политика по климата, адаптация и смекчаване, се интегрира във всички области и във всички сектори, както на социалния, така и на икономическия живот. Това каза в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria, в рубриката "Made in Green" Боряна Каменова, директор на дирекция "Политика по изменение на климата".

По думите ѝ, непрекъснато има нови политики и законодателни предложения в Европейския съюз, които обхващат всички сфери на икономиката и социалния живот.
"Едно от предложенията е за схема за търговия с емисии по отношение на сградния сектор и транспорта, което е нещо ново, и за България, и за повечето държави членки. Тези политики в момента са в процес на обсъждане, а след това, ако бъдат приети, следва приемане и на национално ниво", посочи Каменова.

Тя напомни, че периодът, в който това трябва да се случи, е много кратък. „Ако бъдат приети, догодина се предвижда някои от политиките да бъдат въведени още през 2023 година, а някои от тях - през 2025 година, хоризонтът е до 2030 година, но изключително бързо ще трябва да бъдат въведени", очаква експертът.  

Според нея всички сектори в България са застрашени от промените в климата.

"Последните изследвания и прогнози на Института по хидрология и метрология категорично показват, че има климатични изменения. От 1988 година насам, 29 от последните 32 години са с положителна аномалия в температурите. Намалява амплитудата между максималните и минималните температури, като минималните се покачват", разкри климатологът.

Боряна Каменова съобщи, че по отношение на югоизточната част на България се наблюдава засушаване.

„По-валежни райони със заплаха от наводнение са пловдивска, софийска, варненска, бургаска област, както и Северозападна България. Средносрочната прогноза за затопляне до 2030 година е между 1 и 3 градуса, в зависимост от конкретните сценарии, които се разиграват. Действително вече се наблюдават и учените констатират изменения на климата", информира тя.

Климатологът поясни, че стратегията за адаптация се базира на един анализ на риска и уязвимостта на девет сектора.

„Няма сектор, който да е приоритетен. По отношение на разпределение на средствата за адаптация, е по-добре да се инвестира във всички сектори, а не само в тези, които се считат за по-уязвими. Разгледани са секторите селско стопанство, градска среда, туризъм, транспорт, енергетика, води, гори, биоразнообразие, човешко здраве“, информира Каменова.

Тя съобщи, че вече има и политики на регионално ниво. "В Софийска община, Бургас, Димитровград имат такива стратегии за адаптация на местно ниво. Те са доста добре разработени с конкретни мерки и това е подходът. Стратегията за адаптация на национално ниво дава рамка, но ние не можем да обхванем всички особености на дадена област и регион. Това задължително трябва да остане на местно ниво", смята Каменова.

Какво трябва да бъде направено по отношение на осведомеността на гражданите и на конкретни професионални групи? Какви са макроикономическите прогнози за отражението на изменението на климата върху икономиката на България?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.