Григор Сарийски: България трябва да има нов икономически модел

Време е да помислим за преминаване към нов икономически модел. Икономиката трябва да поеме по нов път на развитие. А за България това е необходимо от десетилетия насам. Това съветва по БНР доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН. 

Глобализация на всяка цена

„Икономиката няма да се върне към старото си русло никога, както каза в едно последните си интервюта и Клаус Шваб (швейцарски икономист от германски произход – председател на Световния икономически форум в Давос – бел. ред.)", цитира международния експерт той.

Икономистът не спести критиката си към глобализацията.

„България стана част от т.нар. "световни вериги на добавена стойност". Не можахме да се научим за 30 години да произвеждаме завършен продукт. В България се правят компоненти, които не носят високи заплати или висока добавена стойност, или предприятия във възход, те носят само възможности за оцеляване. Пандемията доведе до това, че срив на едно от звената в дадена система води до срив в цялата система – това е цената на глобализацията. Всичките стимули всъщност стимулират външните, а не вътрешните производители и нанасят ущърб на икономиката", анализира ситуацията доц. Сарийски.

Пандемията и икономическите последици 

Икономистът напомни, че най-силно засегнатите сектори, като ресторантьорство, транспорт, логистика, вече са се убедили във вредата от глобализацията.

„У нас беше наложен т.нар. "мек локдаун"... иначе щетата би била още по-голяма. Основното, което може да се направи в търсене на изход от пандемията, това е един тотален завой на икономическата ориентация на България изобщо, коментира икономистът. - Дори и вицепремиерът Томислав Дончев казва от известно време, че трябва да търсим нов икономически модел (това би било сериозно, ако беше казано в началото, а не в края на мандата).“

Политически и икономически разнобой в ЕС

Доц. Сарийски потвърди, че едно от нещата, които открои пандемията, е крехкостта на съюзите и особено на Европейския съюз.

„Ако някой беше казал преди една година, че страните в ЕС биха могли да се изпокарат за неща като фондове за стимули или за това кой какъв дял да получи от договорените ваксини, едва ли някой би повярвал, тази година ни убеди точно в обратното“, коментира той.

По думите му на практика преговорите по т.нар. "Програма за обновяване на Европа" бяха на път да се провалят от т.нар. "страни пестеливци". „На тях вече не им се даваха пари, те не искаха вече да субсидират нетните получатели на средствата. Дори в името на такава сериозна кауза, каквато е изваждането на Европа от блатото, в което е затънала“, посочи икономистът.

Той потвърди, че все по-често се чуват прогнози, както и че е напълно възможно крайните партии да вземат много сериозен превес, включително и тези, чиято основна цел е насочена към изваждането на техните страни от ЕС.

“Второ нещо, което е изключително важно – показа ни, че Европа е вървяла по изключително грешен път. Тъй като след 2008 г. в Европа и в света изобщо бяха стартирани доста такива програми за стимули, които целяха да стабилизират икономиката, но се оказа, че са постигнали точно обратното, е мнението на доц. Сарийски. - Това само показва колко тази система е обречена. Предлагането на все по-големи стимули не може да продължава до безкрай. Появиха се вече и суперзомби компании.“

Според икономиста всичко си има цена, а пандемията е показала, че тя е по-висока при по-интензивна глобализация. За пример Сарийски той посочи нагласата на хората да пътешестват и „спокойно да отидат да пият кафе във Виена".

„Да, но се оказа, че именно това хвърчене насам-натам, включително и конферентния туризъм, е един от начините, по които разнасяте вируса“, каза ученият и потвърди, че ако не бяха толкова интензивни темповете на глобализацията, разпространението на вируса щеше да е с по-бавни темпове.

Сарийски е убеден, че интензивното движение на хора доведе до взривообразния скок в броя на заболелите. Той смята, че това е цената, която плащаме за удобството и „за ниските цени, на които се радваме в момента, и удоволствието да можем да пътуваме в цял свят“.

Варианти за излизане от пандемията

По думите на икономиста светът се опитва да излезе по два начина от пандемията.

"Единият начин е чрез още глобализация. Чрез търсене на такива мерки, които ще бъдат валидни за абсолютни всички развити страни. Другият път е този, по който пое Китай, каза Сарийски и обясни, че много преди пандемията там са започнали програма, чиято цел е страната да остане „самодостатъчна“ в много отношения. - Опитаха се да прекъснат онези зависимости, които правят Китай особено уязвим именно към такива глобални шокове."