Преглед на печата за 20 септември

Просрочените разплащания на бизнеса отново се увеличават

в. Сега

Просрочените задължения на бизнеса отново са започнали да растат, след като през 2018 г. бе отчетено намаляване на сроковете на отложено плащане. Това показва тазгодишното проучване на навиците на плащане в Европа, проведено от фирмата за събиране и изкупуване на вземания EOS Груп. Според него у нас просрочието при разплащането на фирмите през тази година е средно 21 дни, което е с 2 дни повече отпреди година и далеч над средното ниво за Европа от 10 дни. Българският бизнес отново се нарежда в групата с лоша дисциплина - 23% от фактурите, издадени към фирми контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват. Други страни със сходен дял нередовни плащания са Гърция - с 23%, Румъния - с 22%, и Великобритания - с 21%. Средното ниво за Европа е 19% просрочени фактури на компаниите.

Европарламентът поряза опита на България да спре пакет "Мобилност"

в. Сега

Въпреки усилията, които демонстрираха българските евродепутати в защита на нашите превозвачи, транспортната комисия към Европейския парламент отхвърли предложението пакет "Мобилност" да бъде изтеглен от Европейската комисия. Това бе решено на заседанието на комисията в четвъртък, като обсъждането продължи едва десет минути. Решаващ се оказал вотът на депутати от крайнодесни политически формации от Германия и Франция. Ако пакетът бъде приет и правилата в него станат факт, превозвачите ще трябва да се прибират на всеки четири седмици в родината си, което би било непосилно за страните в перифериите на Европа. В този сектор у нас са заети над 120 хил. души. Освен това са заложени и редица други промени, които биха довели до загуби за транспортните ни фирми. 

Депутатите скалъпиха временно решение за селата без кметове

в. Сега

След дълги колебания депутатите от парламентарната регионална комисия излязоха с временно решение на висящия въпрос за селищата в страната, които ще останат без кметове и кметски наместници след местните избори. Става въпрос за 1222 кметства, по данни на ЦИК, в които не могат да се проведат преки избори за кметове, защото не разполагат с поне 350 жители, както изисква законът. В тези селища живеят около 270 хил. души. Казусът се заформи през 2016 г., когато с промени в Изборния кодекс беше рязко покачен ниският дотогава праг от 100 жители за преки избори за кмет. Междувременно стана ясно, че най-малките населени места ще останат не само без кметове, но и без кметски наместници. Законът постановява, че наместници могат да бъдат назначени само в места, които не са административен център на кметство. А съществуващите кметства, колкото и малки да са, не могат да бъдат закрити бързо заради дългата и тромава процедура, която изисква и провеждането на допитване до населението.

1 от 10 работещи с втори здравен пакет

в. Монитор

1 от 10 работещи със здравна застраховка, сочат данни на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“, предоставени на „Монитор“. Около 312 хил. са българите, имащи такава полица, а работещите по информация на статистиката са над 3,1 млн. души. Спрямо общия брой на осигурените 6,2 млн. български граждани делът пада наполовина.

Голямата част от застрахованите лица - 301 259, са по групови договори, сключени от фирмите, където работят хората. По индивидуални договори за доброволно здравно застраховане полици притежават едва 9104 души, по данни към края на миналата година.

Чуждите инвестиции нараснаха над 3 пъти

в. Труд

Чуждите инвестиции в страната нараснаха над три пъти от януари до юли, но това се дължи на взети от български предприятия заеми от компании майки зад границата. Преките чужди инвестиции до юли възлизат на 532,7 млн. евро, при 169,5 млн. евро година по-рано, обявиха от БНБ. Причина за това е нарастването с 938,4 млн. евро на нетните задължения между български дружествата и техните задгранични собственици. В същото време привлеченият дялов капитал от чужбина и задграничните вложения в имоти намаляват.

Над 50% от рамките за толтакси са по магистрали и първокласни пътища

в. 24 часа

Малко над половината - 104 от 200, от рамките за тол системата са монтирани на магистрали и първокласни пътища. По второкласните има 64 такива рамки, а по третокласните - 32, пише в писмен отговор на регионалната министърка Петя Аврамова на депутатски въпрос. Рамките са били предадени на АПИ от “Капш Трафик Солюшънс” на 16 август, като задължението на изпълнителя е до 9 февруари догодина да монтира още 95, от които 50 ще са на магистрали. Функцията на рамките е да засичат преминаващите през тях превозни средства над 3,5 тона, снабдени с уреди за проследяване, като по този начин се следи дали преминават по пътищата, за които са платили толтакса. На самите рамки няма да се плаща толтакса или да се продават маршрутни карти, обяснява министър Аврамова.

Гаранция след акт 15 искат строители

в. 24 часа

Камарата на строителите в България иска гаранцията на строителните обекти да започва да тече от издаването на акт 15 за завършване на обекта, а не както е сега - от акт 16, който е за експлоатация. Този въпрос е бил поставен по време на среща с регионалния министър Петя Аврамова във връзка с проект на нова наредба. Мотивът е, че в практиката често се случва строителят и възложителят да започнат да се съдят след завършване на обекта и делата да се точат почти за цялото време на гаранцията. Има строителни обекти, по които гаранцията е едва 3 до 5 години. 10 години е срокът само за големи обекти от рода на пътища и мостове.