Преглед на печата

"Булгартабак" пак за продан
в. Сега

“Булгартабак” ще се пусне отново, за трети пореден път, за продажба до края на годината, заяви вчера вицепремиерът Румен Овчаров. Преди това обаче холдингът ще се преструктурира.

"Имаме да решим два основни въпроса, преди да пуснем новата процедура - дали производството на цигари трябва да остане в едно и също предприятие с добива на тютюн и дали ще продаваме фабриките поотделно или целия холдинг", каза вчера Овчаров при представянето на екипа си. 

Последният опит за продажба на тютюневите фабрики в Благоевград, София и Пловдив приключи с провал в началото на тази година, след предизвикването на парламентарна криза от страна на ДПС и БСП. 

Ръководството на министерството ще работи и за нова структура на енергийните предприятия. НЕК и "Булгаргаз" първо ще се разделят на обществен доставчик на енергия и на обществен снабдител и едва после, т.е. след 2007 г. ще се приватизират, допуска Румен Овчаров. Преди това по законодателен път ще бъде създадена възможността за възникване на регионални ютилити компании. Това означава едно енергийно предприятие, което има регионален лиценз за снабдяване примерно с електричество, да получи лиценз и за снабдяване с природен газ, с предоставяне на ВиК услуги и т.н.

Няма да преразглеждаме позицията на България за затваряне на четирите малки блока в АЕЦ "Козлодуй", заяви Овчаров, който доскоро бе познат като един от най-големите защитници на тази идея. Той отхвърля и възможността да се прекрати сегашната процедура за избор на изпълнител на АЕЦ "Белене".

Три пъти повече време хабим за плащане на данъци
в. Новинар

Бизнесът в България хаби три пъти повече време за плащане на данъци в сравнение с конкуренцията си в развитите европейски държави, показва доклад на Световната банка. За плащането на данъците в България са необходими 616 часа годишно спрямо 192 в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

За започване на бизнес в България трябва да бъдат направени 11 стъпки, които отнемат средно 32 дни. В страните от ОИСР стъпките са 6 и отнемат 19 дни. 

Разходите за регистрацията у нас възлизат на 9,6% от брутния национален доход (БНД) на човек от населението спрямо 6,5% в ОИСР. За получаването на регистрация в България бизнесът трябва да депозира в банка сума, която се равнява на 104,2% от БНД на човек от населението. В ОИСР тази сума е 28,9% от БНД. 

Кооперации правят българско МЕТРО
в. Стандарт

Всички кооперации у нас ще се обединят на принципа на големите търговски вериги като "Билла" и МЕТРО. Това обяви главният секретар на Централния кооперативен съюз Тодор Драганов на семинар във Велинград.

Ще бъдат създадени вериги за търговия на едро и дребно. Това е единственият начин кооперациите да се развият и да обслужват и малките населени места. Само така ще бъдем конкурентоспособни и ще можем да осигурим качествени и разнообразни стоки на принципа на западните вериги, поясниха от съюза.

Търговските обекти на съюза са над 8000, а членовете му - над 210 000, обединени в 8900 кооперации. Създаването на новите структури вероятно ще продължи 4-5 години. Пилотният проект ще се реализира в Пазарджишка област.

Всеки десети студент с диплома от Европа 
в. Стандарт 

9% от родните студенти завършват висшето си образование с диплома от Европа, съобщиха от Института за национални изследвания. Такъв е и процентът на хората, които изкарват докторантура в чужбина. Повечето от младежите започват да учат у нас, но след втори или трети курс се прехвърлят в чужди ВУЗ-ове по различни спогодби. 

България трябва да скъса с мита, че само богатите пращат децата си да учат в чужбина. 72% от българчетата, които учат в европейските страни, отиват там със стипендии, а не на таткови разноски.

Сънародниците ни пращат наследниците си главно в Германия и Италия, а на трето място е Англия. Едва 53% от завършилите в чужбина се връщат отново в родината. За сравнение приоритет на румънците са Италия и Франция, а сърбите пращат младите основно в САЩ. Отскоро хит и в трите балкански страни са колежите в Швейцария, където обаче се завършва средно образование. В момента в швейцарски колежи учат около 140 български деца. 

Румънските ученици обаче знаят далеч повече за ЕС и за присъединяването на страната си към него. От препитаните наши ученици в девети и десети клас едва тридесет на сто били наясно, че България още не е част от Евросъюза. На провокативния въпрос "Какво се промени у нас, откакто България влезе в ЕС?" повечето от децата отговорили "Нищо". Но имало и десетки ученици, които убедително разказвали в какъв възход е страната ни.