Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) определи ниво на антицикличния буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в България, в размер на 0,5% в сила от 1 октомври 2019 г., съобщи пресцентърът на банковия регулатор.
От централната банка напомнят, че съгласно изискванията на Наредба № 8 на БНБ решението за увеличаване на нивото на буфера се оповестява 12 месеца преди влизането му в сила.
При определяне на нивото на антицикличния буфер се вземат предвид насоките на Европейския съвет за системен риск и други показатели, които централната банка е преценила за подходящи за отразяване на цикличния системен риск. Вниманието е върху фактори, които оказват директно влияние върху текущото състояние и очакваното бъдещо развитие на кредита и произтичащите от това рискове.
Към края на второто тримесечие на 2018 г. изчисленото според публикуваната на интернет страницата на Българската народна банка методология съотношение кредит/БВП възлиза на 100,6%. Отклонението на показателя от дългосрочния тренд е отрицателно (-42,7 процентни пункта), което съответства на нулева стойност на референтния индикатор за антицикличния буфер.
Тенденциите в икономическата среда и кредитната активност дават основание да се смята, че страната се намира във възходящата фаза на икономическия и на финансовия цикъл, отчитат в БНБ.
Експертите на Димитър Радев посочват, че на фона на повишена икономическа активност вземанията на банковата система от неправителствения сектор нарастват с темпове над тези за последните години, особено в сегмента на заемите за домакинства.
Политиката на БНБ е насочена към своевременно прилагане на мерки за ограничаване на рисковете и дисбалансите в банковата система, като в серия от свои действия до момента на кредитните институции беше посочвана необходимостта от поддържане на консервативни кредитни стандарти и адекватна капиталова подкрепа на растежа на кредитите.
Анализът на централната банка посочва, че настоящите благоприятни икономически условия дават възможност за допълнително укрепване на капиталовата позиция на кредитните институции, с което да се увеличи устойчивостта им срещу загуби при бъдеща материализация на циклични системни рискове, произтичащи от евентуални неблагоприятни развития в икономическата среда.