Най-голямото месодобивно предприятие у нас планира да разшири пазарния си дял

Да разшири пазарното си присъствие в България и да увеличи износа – това са плановете на предприемача Петко Петков, собственик на месодобивното предприятие „Унитемп“.

„Избрахме този сектор, тъй като видяхме през 90-те години разбиването и разграбването на българското земеделие и буквалното му унищожаване. Разбрахме, че има пазарна ниша и решихме да я запълним“, казва бизнесменът.

През 2004 г. преди присъединяването на България към ЕС със съдружника му решават да инвестират в индустриална транжорна, която е открита през януари 2007 г. През 2013 г. строят кланица с проект по мярка 123 към Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013 и днес имат най-голямото в България месодобивно предприятие (на червени меса).

Със собствен бизнес Петко Петков започва да се занимава през 90-те години на миналия век. Преди това е работил в сферата на външната търговия и роботиката. „Сега ползвам всички тези умения и съм голям привърженик на автоматизацията“, казва той. 

Финансира старта на дейността си със собствени усилия и средства, но през 2002 г., когато започва по-агресивната намеса на предприятието на българския пазар и тръгват доставки с контейнери от Северна и Южна Америка, му се налага да се обърне за подкрепа към търговските банки. През 2015 г. обаче Петков се разделя със съдружника си и автоматично се превръща в рисков клиент за обслужващата го банка. „Тогава ни поставиха в много тежка ситуация“, разказва той.

„Помогнаха ни партньори от ЕС, където ползвахме стоково финансиране с отложено плащане за по-големи обеми и Българската банка за развитие (ББР). Имах визия и след преструктурирането на финансирането се доказа, че сме компания с добре очертана пазарна политика“, допълва Петков.

Днес той отчита, че 50% от продукцията отива за износ, 50% за вътрешния пазар – основно за хотели, ресторанти и месопреработвателни предприятия, както и търговски вериги.

Традиционно „Унитемп“ изнася за Казахстан, Русия и Беларус, Средна Азия и Далечния изток. Компанията залага и на износ за ЕС, където търси сигурност и постоянство – Белгия, Холандия, Испания, Германия, Великобритания и Полша.

Обемите според собственика ще се увеличат, ако администрациите на България и на Китай постигнат междуправителствена спогодба за износ на месо (такава спогодба имаме например за виното – бел. ред.).

За експорт към страните с основно мюсюлманско население е предимство сертификацията за халал продукция, за който предприятието се подготвя близо две години и получава през 2010 г. от службата по вероизповеданията на Казахстан.

Халал (хелял) са храните, разрешени за мюсюлманите от Корана. Според сайта на Главното мюфтийство думата идва от арабски и означава "законно" или "допустимо". Там се казва още, че халал е хранителен стандарт за всички мюсюлмани. Храните трябва да отговарят на определени изисквания – например да не съдържат алкохол или свинско месо и неговите субпродукти.  При добива на месо трябва да се спазват редица специфични условия.

Сертифицирането се извършва от независима организация, която проверява и удостоверява, че храните са произведени в съответствие с процедури и съставки, резултатът от които е халал продукт. Сертификатът доказва, че продуктът покрива религиозните изисквания, освен това е здравословен и чист. На този сертификат компанията залага, и когато се включва в изложение на храни в Дубай.

Петков споделя, че са обмисляли да извадят и кашер сертификат според еврейските изисквания за хранене, но на този етап това ще затрудни организацията на работа.

Сега предприемачът увеличава асортимента от продукти, като е започнало производство на кайми, кебапчета и кюфтета. „Мислим за автоматизация на тези процеси и разширяване на пазарното присъствие. Имаме визия за развитие на нашите регистрирани търговски марки“, казва Петко Петков.

Разширява се и екипът му, сега в компанията работят около 200 души, докато преди 25 години са били трима – Петко Петков, съпругата му Дарина и още един служител, който все още работи в предприятието.