Как се определя надбавката за кредитен риск в условията на отрицателни лихви?

Отрицателните лихви и огромните количества свободна ликвидност в момента са в състояние да объркат преценката ни за определяне на правилната цена на кредита и кредитния риск. Това пише членът на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България и заместник-главния изпълнителен директор на Банка Пиреос България АД Емил Ангелов в актуалния тримесечен бюлетин на АББ.

През последните години, в стремежа си да бъдат преодолени последствията от световната финансова криза от 2008 г., централните банки усилено работят за възвръщането на доверието във финансовите пазари и възстановяване на световната икономика, прилагайки активна монетарна политика под формата на комбинация от разнообразни мерки. Този тип целенасочена политика е присъщ за централните банки и правителствата в най-големите икономически зони – Съединените щати, еврозоната, Великобритания, Япония, Австралия и други. Част от тези мерки е прилагането на последователна политика на количествени улеснения в комбинация с поддържане на ниски лихвени равнища, а от известно време и отрицателни, в опит да бъде възстановена икономическата активност и отключено кредитирането и инвестициите в реалната икономика.

Независимо от усилията обаче прилаганите мерки не доведоха до очакваните резултати за бързо възстановяване. През март 2009 г. бе достигнато дъното на фондовите борси. След това финансовите пазари постепенно се нормализираха, но последва същинската рецесия. Безработицата нарасна, правителствата започнаха да прилагат мерки по ограничения и финансова дисциплина, за да се преборят с трупащите се дългове и дефицити. Постепенно започна да се налага прилагането на все повече и неконвенционални мерки за преодоляване на продължителната стагнация, за да се стигне отскоро в еврозоната и до лихвен процент по основните операции на Евросистемата по рефинансиране до 0%; намаляване на лихвения процент по пределното кредитно улеснение до 0,25%; намаляване на лихвения процент по депозитното улеснение до -0,40%; увеличаване на размера на месечните покупки по програмата за закупуване на активи до 80 млрд евро; включване в списъка на активи, допустими за редовно изкупуване и деноминирани в евро, с инвестиционен рейтинг, но емитирани от небанкови предприятия; въвеждане на нова поредица от четири целеви операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР ІІ), всяка с четиригодишен срок, стартираща през юни 2016г., с възможност за достигане на лихвени нива, равни на лихвения процент по депозитно улеснение (-0.4%).

Съществуват много и най-различни теории защо приложените до този момент мерки не дават очакваните резултати в планираните срокове, а напротив, налага се прилагането на все повече и повече “улеснения”, които да доведат до желания резултат – здравословна инфлация от около 2% и здравословно ниво на безработица.

Ангелов не се спира на тези теории, а по-скоро споделя разбирането си за дългосрочния ефект, който подобна политика на поддържане на ниски /или отрицателни/ лихвени нива, би могла да има върху банковата ни система и върху икономиката на България като цяло.

Евтините пари с отрицателна лихва водят до загуба на стимулите за спестяване и в крайна сметка – отказ от спестяване в класическия смисъл на думата. Резултатът от това може да намери отражение на местно ниво в няколко посоки:

• Ограничаване на възможността за набиране на ресурс от страна на банките, използвайки един стандартен източник на финансиране, какъвто са депозитите.

• Липсата на ресурс, от своя страна, би ограничило продуктивните инвестиции от страна на компаниите. Спестяванията и инвестициите осигуряват необходимия капитал за създаването на продуктивен капацитет, който е нужен, за да се осигури устойчив растеж на икономиката. Ниските лихви водят до липса на стимул за спестяване поради изключително ниска възвръщаемост. Следователно, когато лихвите са изкуствено ниски, една част от капитала се отклонява от продуктивните инвестиции, където може да има дългосрочна възвръщаемост и вместо това, се насочват, или към спекулативни начинания, или към активи (като недвижими имоти) с потенциал за висока възвръщаемост.

• Създаване на риск пред доброволните схеми на пенсионни фондове за отлив на клиенти и средства. В тази среда доброволните пенсионно-осигурителните схеми не могат да работят. Това би могло да подтикне вложителите вместо да спестяват по подобни схеми да насочат средствата си извън българската икономика, избирайки инвестиционни схеми и инвестиции на международните пазари.

• Подаване на погрешен сигнал към младото поколение, което в момента трябва да изгради навици за спестяване и по принцип трябва да спестява повече за своето пенсиониране в сравнение със своите родители относно спестовността и цената на парите.

• Увеличаване на риска, спестителите да се насочат към силно рискови схеми или пирамидални финансови структури в стремежа си за постигане на някаква доходност.

• Абсолютен застой на инвестиционното посредничество на българския капиталов/фондов пазар, доколкото съществува, предвид ниската, в някои случаи, дори отрицателна доходност.

В дългосрочен план рисковете пред банките могат да се проявят в няколко насоки

• При силното ограничаване спестовността и оттам на депозитите, като източник за финансиране на своите операции, банките няма да са в състояние да генерират достатъчно нов доходоносен бизнес;

• В допълнение, възможно е да се стигне до изместване на основната функция на банките в икономиката, а именно кредитирането на реалната икономика и подкрепа на инвестициите;

• С увеличаване на разходите на банките да поддържат наличието на ресурса се намалява способността им да генерират печалба, което в дългосрочен план може да ограничи възможностите за създаване на капиталови буфери;

• Намалената доходност предвид отрицателните лихви води до ответни мерки от страна на банките за генериране на нелихвени доходи, което при свит пазар може сериозно да промени цената на финансовата услуга, като цяло и да доведе до отблъскване на клиентите;

• В случай на отказ от финансова услуга и отклоняване на разплащанията извън банковата система, държавните приходни органи биха загубили един много добър инструмент за проследяване на парични потоци и изсветляване на икономиката;

• Като ответна реакция на тенденцията за увеличаване на такси и комисионни от страна на банките, регулаторите е възможно да предприеме мерки за ограничаване, което отново застрашава рентабилността на кредитните институции и възможността им да формират капиталови буфери чрез генериране на печалба.

От гледна точка на икономиката като цяло продължителното поддържане на отрицателни нива на лихвите и изобщо потискането на цената на ресурса на много ниски нива в дългосрочен план, може да се отрази в няколко насоки:

• При отрицателни нива на лихвите естествените лостове на икономиката – търсене и предлагане, не работят. Няма търсене, а предлагането на ресурс е високо, което потиска още повече цената надолу. Тоест, в момента рискуваме да влезем в една спирала на отрицателна доходност, която да задълбочи проблемите в икономиката.

• В дългосрочен план се изкривяват фундаменталните принципи на икономиката, като следствие от промяна в представите на икономическите субекти за цената на парите и загуба на реалната представа за цената на ресурса. Създават се очаквания за определени нива на финансиране и цена на кредита, които не са реалистични.

• В обстановка на отрицателни нива на ресурса банките не са в състояние да оценят адекватно рисковия марж в крайната цена на кредитите и да заложат достатъчно буфери, които да предвидят риска от едно бъдещо увеличаване на цената на ресурса.

• Последното, от своя страна, води до риска кредитополучателите да не могат да обслужват задълженията си при едно бъдещо увеличение на лихвите вследствие на премахване на програмите за количествени улеснения и увеличаване на цената на ресурса. С други думи, неадекватната оценка на рисковия марж в крайната цена е предпоставка за увеличаване на необслужваните кредити и генериране на т.нар. “непредвидени загуби” от страна банките в бъдеще.

• Икономическите субекти не могат да планират правилно инвестиционните си разходи. Макар и много предприемачи да разбират изкуствения характер на ниските лихви те се възползват от тях, като се надяват, че лихвените нива ще останат достатъчно дълго за осъществяването на техните проекти и реализирането на печалба. Например, компании, които в момента планират своите разходи за бъдещи инвестиции, не могат да ги оценят адекватно. Следователно, много е възможно да се окажат в ситуация, при която да не могат да обслужват дълга си и/или ще се наложи замразяване на инвестиционните им проекти.

• Макар и да няма пряка връзка между ниските лихви и създаването на балони при цените на други видове активи, като например, имотите, не трябва да се подценява възможността спестените средства да се насочат към имотния пазар с инвестиционна цел, което в дългосрочен план би могло отново да доведе до нереалистични нива на цените на имотите. Банката за международни разплащания неколкократно предупреждава, че продължителен период на ниски лихвени нива би могло да доведе до надуване на балон на активи на други пазари. В Обединеното кралство, например, тази изключителна ера на много ниски заемни разходи изглежда има принос в увеличението на цените на жилищата.

• Поддържането на лихвите на ниски нива влияе негативно и има неблагоприятен ефект върху икономическите субекти по отношение на тяхната увереност. Доверието в мерките, предприети в случая от ЕЦБ, е нееднозначно, което води до несигурност за финансовите пазари и икономическите субекти, като потиска апетита им за инвестиции и поемане на риск или ги тласка по собствен път.

• В дългосрочен план, колкото по-дълго е отлагано възвръщането към нормалните нива на цената на ресурса, толкова по-голям би бил шока при първото увеличаване на лихвите след финансовата криза.

• Когато инвестициите са направени по време на период на изкуствено занижени лихвени проценти, те често са неправилни, тъй като ниските лихвени проценти изпращат грешни сигнали за потребителите и купувачите на дълготрайни активи, че икономиката е в добро състояние и трябва да се правят инвестиции/покупки. ЕЦБ потиска лихвите, именно защото икономиката не се развива добре с цел да се подмамят потребителите да използват спестяванията си за покупки/ инвестиции, които иначе биха направили.

Изводът, който Емил Ангелов прави е, че независимо от колебливите положителни ефекти в краткосрочен план в дългосрочен план поддържането на отрицателни лихви и потискането на цената на ресурса за дълъг период от време може да доведе до повече негативни последици, отколкото положителни, като те ще изискват много допълнителни усилия и мерки, за да се върнем в руслото на нормалните бизнес-практики.