Андрей Новаков: Трябва да насърчаваме повече младежкото предприемачество

Андрей Новаков е най-младият евродепутат в Европейския парламент. Започва своята работа в институцията в края на ноември 2014 г.

Приоритетите в работата му гравитират около 4 теми: Еврофондове, финансиране и намаляване на бюрокрацията при работа с евросредства; младежка заетост (Младежка гаранция); бюджет на Европейския съюз и бюджетен контрол; план "Юнкер" (ЕФСИ).

- Преди около два месеца ЕП одобри предложение на Комисията за увеличаване с 30% на предварителните плащания по инициативата за младежка заетост, като конкретната сума възлиза 1 млрд. евро. Тогава казахте, че са нужни повече усилия за реформи както в образователните системи, така и в структурите, предоставящи услуги по заетостта. Имате ли по-конкретни идеи за това какво трябва да представляват тези реформи?

- Преди гласуването на разположение за 2015 г. беше 1% от целия бюджет по тази инициатива. Както комисията, така и парламентът искаха резултатите да са видими колкото се може по-скоро и така се стигна до решението не 1%, а 30% от този бюджет да е наличен още сега. Това не са нови средства, а задалените такива са просто достъпни по-рано за 2015 г., така че повече проекти да тръгнат по-рано.

Това обаче не е достатъчно, защото не е важно колко пари се харчат за решаването на един проблем, а това какви са резултатите след това. Част от субсидираната заетост често се използва за кратковременно чистене на статистиката. Младите хора се наемат за 6 или 9 месеца, след което повечето от тях не се задържат на работните места и се връщат обратно на пазара на труда.

Идеята е от субсидирана заетост да се премине към събуждане на младежкото предприемачество*. Ако се фокусираме върху тази част от младите хора, които имат идея какво да направят, те няма да търсят работни места, а ще създават такива. Можем да им дадем шанс да отидат в компания, от където да почерпят know-how, нещо, което Еразъм за предприемачи предлага. Ако пък им се предоставят преференциални условия за стартиране на собствен бизнес, независимо дали са данъчни или административни, то един такъв млад човек може да създаде работни места и и проблемът ще има трайно решение.

- Има ли други въпроси в това отношение, които трябва да бъдат решени?

- Да, трябва да има координация по същество на този проект. Има страни, например скандинавските държави, където инициативата работи много добре, но има и такива, в които това не се случва. т.е. ролята на държавите членки е изключително важна.

От изключително значение е фактът, че често образователна система създава кадри, от които бизнесът няма нужда. Много млади хора завършват университет, но са безработни, защото не се предлагат работни места в тяхната сфера. В същото време има предприемачи, които не могат да намерят нужния им брой квалифицирани млади хора. Тези две страни трябва да се срещнат и да се напаснат. Това става отчасти чрез дуално образование, така че в училище и университета да се премине плавно от традиционните лекции и упражнения към повече практика.

- Преди повече от месец, по време на сесията на Европейския парламент, представихте идеята си за резолюция на ЕП за по-опростени процедури за евросредства. Какви са ключовите елементи на резолюцията?

- Този проблем има няколко аспекта. Административната тежест може да бъде измерена по няколко различни етапа, като първият е още в началото на подаването на проекта. На тази фаза би трябвало да е достатъчно да се аргументираш защо той е необходим, какво е крайната му цел и доколко постижима е тя. След като бъде одобрен проектът, съответните специалисти ще се заемат с останалата част от проекта, независимо дали става въпрос за архитекти, инженери или изпълнители. Не е необходимо да се трупа всичко това още в началото.

След като проектът започне да се прилага, много и различни институции започват проверки. На този етап почти винаги и на 100% от проектите се проверяват 100% от документите, макар да имат перфектна история назад. Нека контролът да бъде базиран на риска – тези бенефициенти, които се справят добре, да не бъдат проверявани постоянно или поне да не бъдат проверявани абсолютно всички документи по абсолютно всички проекти. Там, където има проблеми, да се обърне внимание с техническа помощ, но нека не всички да са под общ знаменател, защото това отнема страшно много ресурс – и време, и труд. Често пъти хората трябва да се аргументират по една и съща тема пред различни органи с различни критерии и документи. Проверката на един орган и резултатите от нея трябва да важат и за другите органи.

- Намаляването на контрола и броя на проверките няма ли да създаде предпоставки за повече злоупотреби?

- Отваряме въпроса дали всички по презумция са виновни и са сбъркали по проекта си или всички по презумция не са и трябва да открием само тези, които са злоупотребили. Ключовата дума е баланс. България на този етап има много добри показатели както по усвояване, така и в ниския процент на грешка спрямо всички останали, а ни проверяват постоянно за всичко. Там, където нещата се случват добре, нека да има мониторинг, контрол, но не толкова всеобхватен и не толкова постоянен, а да се фокусираме върху там, където има проблеми. Ако това в един момент се промени и някой бенефициент или държава коригира поведението си по изпълнението или кандидатстването по проектите, контролът също ще се промени.

- Имате ли информация кои са програмите, при които кандидатите срещат най-големи затруднения при подаване на проекти?

- От обратната връзка, която имам, най-много проблеми съществуват по програма Хоризонт 2020, която е в сферата на иновациите и високите технологии. Много малка част от компаниите, които кандидатстват биват одобрени. Една от причините е, че са прибегнали до услугите на един или повече консултанти за разработването на конкретния проект, но след това на защитата на проекта не са били толкова уверени просто, защото не са били на всяка стъпка от създаването му. Колкото по-простички са изискванията в началото, толкова повече хора ще кандидатстват. Европрограмите не съществуват, за да направят пазарна ниша, а за да са в услуга на хората.

- Проектобюджетът на ЕС за 2016 г. бе представен съвсем наскоро. Като член на бюджетната комисия към парламента кои са ключовите му елементи според Вас?

- Ключовата дума в бюджет 2016 е инвестиция. На този етап тепърва предстоят и обсъжданията, и детайлните анализи на всеки един аспект на бюджета. Младежката гаранция е една от темите, които ще бъде много обсъждана. Проблемът с бежанците също заема място, тъй като основната функция на бюджета е да посреща предизвикателствата, които имаме в момента, а това в един от тях.

Най-важното е, че бюджетът е насочен към резулатите, към конкрените постижения, а не просто към това числата накрая да излязат. Тук трябва ясно да подчертаем ролята на вицепрезидент Кристалина Георгиева, която представи и план за справяне със забавените плащания. Комисията има поети ангажименти, сключени договори за проекти, които са изпълнени, но не са рапзлатени. Не можеш да искаш от частни компании да бъдат точни и коректни спрямо своите партньори, а в същото време да показваш друго поведение. Според предложения план забавените плащания трябва да намаляват плавно с времето и в крайна сметка всички поети задължения да бъдат изплащани навреме, а бенефициентите да не чакат. Какво ще се случи предстои да видим.

* На 20 юни Андрей Новаков организира обучение "Финансирай мечтите си с ЕС" в сградата на Информационното бюро на Европейския парламент за България. Събитието събra на едно място представители на Европейската комисия, работещи в сферата на младежта, организации, които вече са създали и развили бизнеса си чрез европроекти, и младежи с интереси в предприемачеството, които тепърва ще кандидатстват с идеите си.