Преглед на печата за 23 септември

Масово говорене за спасяване на КТБ с държавни пари
В. Капитал Daily

Три месеца след затварянето на Корпоративна търговска банка (КТБ) говоренето за оздравяването й става все по-масово: след главния прокурор Сотир Цацаров, експертния консултативен съвет на работодателските и синдикалните организации (с участието на финансистите Емил Хърсев и Красимир Ангарски) последните дни към тази теза се присъединиха и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, управителят на БНБ Иван Искров,  председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев. Всички те признават, че оздравяването на КТБ и отварянето й минава през държавна помощ, т.е. използването на средства на данъкоплатеца. Искров дори назовава сумата, нужна за операцията - 6.5 млрд. лв. За сравнение, минаването през законовата процедура по фалит ще струва на данъкоплатеца 1.6 млрд. лв., т.е. четири пъти по-евтино.

Нова порция искания за по-високи осигуровки
В. Капитал Daily

Заседаващият на тъмно Консултативен съвет за оптимизиране на пенсионната система продължава да е източник на предложения за стабилизиране на сектора, без да представя анализ какъв ще бъде ефектът от прилагането им. На последното заседание на съвета през миналата седмица е било обсъждано максималният осигурителен доход да се повиши над 3000 лв. и да се вдигне пенсионната възраст, научи "Капитал Daily". Според неофициалната информация предложението за рязко увеличение на максималния праг, който в момента е 2400 лв., е на представителите на синдикалните организации и е подкрепено от социалния министър Йордан Христосков. От своя страна бизнес организациите настояват подобна промяна да няма, но пък искат пенсионната възраст да се увеличи.

Банкнота от 10 евро с БГ надпис влиза в употреба
В. Стандарт

Банкнота от 10 евро, върху която има надпис и на кирилица, влиза в обръщение днес, съобщава Европейската централна банка. Дизайнът на банкнотата е обновен, а в защитата са включени някои нови и усъвършенствани елементи, между които и образът на Европа, който е вграден в холограмата и водния знак. Лицевата стана на банкнотата е с изображение на героинята на старогръцката митология Европа, красивата дъщеря на финикийския цар Агенор, пленила сърцето на Зевс. Надписът "Евро" пък е изписан както на латиница, така и на български.

Замразиха „спешните“ ремонти на виадуктите по „Хемус“ и „Тракия“
В. Сега

Аварийните ремонти на трите виадукта на магистралите "Хемус" и "Тракия" са замразени заради липса на пари, научи в. "Сега". Обновяването на трите съоръжения бе обявено за неотложно след земетресението в Перник през май 2012 г. Оттогава се точат "спешните" мерки, които предприема властта за обезопасяването им. Средствата за рехабилитация на съоръженията по двете магистрали са били пренасочени от бившето правителство за социални дейности.

Само 19 от над 4600 бежанци са успели да си намерят работа
В. Сега

С първи успехи в намирането на работа на бежанци се похвалиха от Държавната агенция за бежанците (ДАБ). През последните четири месеца 19 чужденци със статут са подписали трудови договори в различни общини и градове на страната със съдействието на Агенцията по заетостта. Те са били наети за шивачи, оператори на трикотажна машина, кроячи, механици на шевни машини, готвачи и пиколо в хотел, става ясно от справка на ДАБ, озаглавена "Плахи първи стъпки на трудовия пазар". Основно бежанците са заети в шивашката промишленост.  Стъпките наистина са плахи, защото в момента в центровете на ДАБ са настанени 2192 чужденци, от които 205 са със статут, което означава, че имат равни трудови права и задължения с българските граждани.

Скъпият ток удря сиренето и млякото
В. Новинар

Увеличението на цените на тока ще удари българското мляко и сирене. Освен че ще повиши цената на продуктите, ще вкара в преразход и фермите. Това съобщи за „Новинар” председателят на съюза на животновъдите Пенка Христова. Преди дни от ДКЕВР съобщиха, че токът ще поскъпне средно с 9,79% от 1 октомври. Христова уточни, че е възможно някои фирми да не вдигнат цените за крайния потребител драстично, но това ще бъде пагубно за производителите, които няма да могат да компенсират загубите си. Христова обясни, че малките ферми масово са зависими от електричеството, тъй като някои от тях се намират в села без канализация и работят със специални машини на ток.