Розовото масло е по-скъпо от златото

За пръв път тази година България си връща първенството по производство

България държи 60% от световното потребление на розово масло. Страната е признатата родина на розовото масло, но след дълги години едва сега си възвръща водещата позиция на международния пазар за етерични масла. Тази година се очаква България да изпревари Турция, която досега заемаше първо място по производство на розово масло. На трето място е другият голям конкурент - Сирия, уточнява председателят на Сдружението на розопроизводителите и замeстник-кмет на град Стрелча Марин Вълков.

На световните пазари розовото масло е няколко пъти по-скъпо от златото.

Новата реколта вероятно ще стигне 4000 евро за килограм, а това е с около 30 на сто повече от цената през последните две години.

Българското масло е най-скъпо заради уникалното се качество, за което пък най-голяма е заслугата на по-влажния и по-хладен климат у нас. Топлото и сухо време в Турция и Сирия не позволява задържането на най-ценните и ефирни аромати в листата на розата, обясни Марин Вълков.

Българските маслодайни рози са от сорта Rosa damascena mill. У нас розоберът традиционно продължава около месец - от 20 май до 20 юни - зависи от температурите през пролетта. Тази година поради по-влажното и нехарактерно за сезона по-хладно време розоберът ще продължи 15-20 дни повече, каза за "Новинар" кметът на Стрелча Димо Караиванов.

Цветовете започват да се берат по тъмно -в 5 ч сутринта до към 9-10 ч защото след това слънцето напича и росата се изпарява от цветовете. Розите се прибират само ръчно. Технологията, която е в основата на производството на прочутото розово масло, е двойната дестилация. При традиционния, но и доста примитивен дестилационен процес за зареждането на един казан са необходими 15 килограма розов цвят и 60 литра чиста вода. Процесът е трудоемък - 1 кг розово масло се получава от 3000 кг розов цвят, а 1 грам - от 1000 розови цвята. Това обяснява и високата му цена.

28 хиляди декара са общо розовите насаждения в страната, като 10 хиляди от тях са създадени през последните 2-3 г., сочи проучване на Научно-изследователския институт за розата, етеричномаслените и лекарствени култури. България днес произвежда около 1000 литра розово масло, а търсенето на световните пазари е за поне 1500 литра.

Засега трудно можем да посрещнем високите изисквания на купувачите, защото държавата не стимулира земеделците да отглеждат розови плантации. Производителите настояват да се увеличи двойно субсидията за 1 декар нови розови насаждения - от 100 на 200 лева.

Според директора на Института за етеричномаслени култури Недко Недков България ще успее да произвежда търсеното на световните пазари количество масло след 5-6 години. Все повече фирми и семейства садят розови градини. Увеличават се и производителите на розови продукти - масло, розова вода и др. Вече не се разчита само на стари насаждения, а се инвестира и в нови, за да се увеличава добивът.

Розовите градини у нас вече са 24 хил. декара. В сравнение например с 2001 г. те са се увеличили с 8000 декара. Нови насаждения има в Казанлък, Карлово, Стрелча, Брацигово. Тази година ще предложим 1,5 млн. броя розови храсти за разсад, обещават от Научноизследователския институт за розата. Институтът е получил държавна субсидия от 250 хил. лв. и така едно ароматно храстче ще се продава с 20 стотинки по-евтино от миналата година. Вече има заявка от козметичната компания "Ален мак", която ще засади 1000 декара градини в Пловдивско, Карлово и Стрелча.

Всички световноизвестни парфюмерийни фирми използват розовото масло в своите рецепти заради две основни качества - придава на парфюма голяма трайност и специфичен аромат. То е незаменима съставка в парфюмите още от 1720 г. и се разнася с кораби през Цариград до Марсилия, Лондон и Ню Йорк, а с конски кервани през Букурещ до Виена, Париж и Берлин.

Българското розово масло печели златни медали на световните изложения във Виена (1873 г.), Париж (1875 г.), Филаделфия (1876 г.), Чикаго (1893 г.) и др.

Проблемите

Само 7-8 са големите частни розопроизводители в България, всеки от които има по близо 800 декара с розови насаждения. Неколкостотин са стопаните с от 3 до 10 декара розови градини.

Голям проблем през последните години е, че вместо прочутата казанлъшка роза някои по-малки фирми засаждат сортове хибриди, които развалят качеството на розовото масло. И научни работници, и производители са категорични, че проблемите ще намерят решение в закон за розопроизводството, който чака да бъде приет вече 10 г.

Конкуренция

През по-голямата част от годината Камсар е малко тихо градче в Иран, което се прехранва с отглеждане на кози и брането на орехи. За няколко седмици в началото на лятото обаче жителите на Камарс се превръщата в алхимици, извличащи масло от листата на розите от района и целият град мирише. Розовата вода в Камасари е повод за национална гордост в Иран. Веднъж годишно тонове от парфюма се носят до Мека за измиването в Кааба - ключов мюсюлмански ритуал. Посетители от ислямските републики се стичат в прашния град, за да берат рядката розова Мохамедска роза и да си купят розова вода, която смятат за панацея за всички болести.

История

Маслодайната роза - Rosa damascena mill. f.trigintipetala, е пренесена в България от Индия през Персия, Сирия и Турция. В долината, разположена между Стара планина и Средна гора, тя намира втора родина. Казанлъшката долина приема названието Розова долина. На 21 май 1837 г. немският фелдмаршал Хелмут фон Молтке ще каже: "Казанлък е европейският Кашмир, турският Гюлестан - страната на розите." Българският гюл се търси най-много от компании от Франция, САЩ, Япония и Германия.