Телекомите и регулаторният лабиринт, предшестващ умните градове

Пътят към умните градове на бъдещето минава през две особено важни стъпки - изобретяването на необходимата за целта технология и създаването на регулаторна рамка за правилното функциониране на цялата система.

Докато за първото говорим непрестанно и технологичните иновации не спират да се развиват с изключително бърз темп, то законовата рамка и регулацията ги следват с известно закъснение, а нерядко – поставят съществени пречки.

От технологична гледна точка наличието на новото поколение 5G мрежи е основна предпоставка за появата на умните градове, такива, каквито си ги представяме - със свързани светофари, датчици за чистотата на въздуха, умно управление на градския транспорт и паркингите, умно сметосъбиране и сметоизвозване. Но преди да стигнем до реалното използване на 5G мрежата, телекомите у нас се сблъскват с редица регулаторни препятствия, които могат да забавят появата на новото поколение мрежи в България. Необходима е целенасочена държавна политика, която да разреши възможно най-бързо три ключови въпроса

Освобождаване на спектъра

Задача номер едно за държавите по целия свят, в това число и България, е да освободят необходимите части от спектъра, така че 5G мрежата да може да заработи. По думите на Жанет Захариева, главен съветник “Регулация” към борда на Vivacom, съгласно решение на Европейския парламент от миналата година най-късно до 2022 г. спектърът в 700 MHz трябва да бъде освободен. Същото решение стимулира държавите членки на Европейския съюз до 2020 г. да имат поне един град с 5G мрежа.

За да се случи това, трябва да бъде свободен и спектърът в 800 MHz, който в момента е зает за нуждите на отбраната. България е единствената държава в ЕС, в която този обхват не е предоставен за граждански нужди.

„Операторите предлагаме на Министерството на отбраната т.нар. споделено използване на този ценен ресурс със защитни зони около летища и други обекти на ВВС. Такъв успешен подход е реализиран в редица европейски държави – Полша, Великобритания, Швеция и дори Русия. На този етап нямаме положително становище, но се надяваме да стигнем до споразумение. То ще е в полза на българските потребители за повишаване качеството на услугите и на бюджета, тъй като операторите плащат такси за този ресурс.“, коментира Захариева.

Цена на ресурса

Другият голям въпрос, който трябва да се реши с разпределянето на спектъра, е колко скъп трябва да е самият ресурс. По думите на Жанет Захариева тарифата на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е приета още през 1999 г. и вече не отговаря на днешните пазарни условия.

“По това време потребителските услуги бяха свързани основно с гласов трафик и SMS-и. Днес към това добавяме данни, видео, филми, снимки, умни градове, свързани устройства, гледане на телевизия онлайн, стрийминг. Стотици пъти повече честотен ресурс е необходим, за да обслужваме нарасналото потребителско търсене и нуждите на бизнеса. Необходима е ревизия на цената на ресурса, така че да не натовари крайната потребителска цена, а от друга – да отключи инвестиции в нови мрежи и услуги. В момента сме в диалог с Комисията за регулиране на съобщенията и МТИТС, на които сме предоставили прогноза за обема на инвестиции, който мобилната индустрия ще направи, ако ресурсът бъде остойностен по съвременни стандарти - 800 милиона лева за следващите 4 години", категорична е Захариева. „Радваме се на конструктивния диалог с двете институции и вярваме, че ще намерим балансирано решение, което да е в полза на потребителите и на българската икономика“.

Европейската комисия също води разговори с държавите членки относно негативните ефекти на прекомерните тарифи за честотен ресурс и съответно подкрепя страните, които действат стратегически. България има шанса да се нареди във втората категория. 

В Европа обаче има и добри примери за решаване на този проблем. Например Франция се отказа от първоначалната такса, която телекомите плащат за спектъра, срещу поемане на ангажимент от тяхна страна за по-бързото изграждане на 5G инфраструктурата.

Строителното законодателство

Втората стъпка, след като операторите получат честотите, е изграждането на цялата технологична инфраструктура. У нас това също се оказва предизвикателство, защото законодателството изисква всяко обновяване на базовите станции да се третира като построяване на изцяло нов обект.

“В момента базовата станция има статута на малка водноелектрическа централа, ако говорим за категорията строително разрешение за изграждането ѝ. Минаваме през целия сложен процес на инвестиционно проектиране, разрешение за строеж, проверка, разрешение за ползване. Всичко това, в зависимост от общината, отнема между 6 месеца и две години, като обичайно е две години за една отделна базова станция”, коментира Захариева.

Големият проблем е, че същата процедура трябва да бъде преминавана при всяка смяна на технологията и съответната промяна на оборудването, независимо че съществени промени в конструкцията няма.

„Разполагаме със сравнителен анализ на законодателството в Европа по отношение на технологичното обновяване. България е сред малкото, ако не и единствена държава, в която режимът е толкова обременителен и консервативен. В съседните държави – Гърция, Румъния, Сърбия и Северна Македония, този процес вече е либерализиран. Това поставя българските оператори в изключително неблагоприятна конкурентна позиция", посочва Захариева. 

Бъдещето

След преминаването през целия този лабиринт от проблеми на европейско ниво вероятно ще бъдат въведени и стандартизационни процедури от гледна точка на киберсигурността на мрежите на континента.

Предизвикателствата са много, но и държавите членки трябва да си дадат сметка колко важно е изминаването на този технологичен път в името на едно по-добро бъдеще, когато ще можем да говорим за истински умни градове.