5G мрежата – ключът към умния град

Стъпка по стъпка истерията по новото поколение 5G мрежи постепенно утихва, отстъпвайки място на реалните крачки към изкачването на това ново стъпало в технологиите. С това пък се проправя път към една цяла вселена от умни устройства, умни домове, квартали и дори умни градове. Около тази теза се обединиха голяма част от участниците в Световния мобилен конгрес MWC Barcelona тази година.

„Вече преминаваме от еуфорията към реалността. Първата 5G мрежа е факт в САЩ. Обикновено това, което се случва, когато нещата се превръщат в реалност, е, че се появяват реални приложения. Мрежите са изградени, хората започват да разбират какво могат да правят с технологията, а тогава започват да виждат истинските приложения вместо да са в еуфория“, коментира за Investor.bg Хелена Норман, глобален ръководител „Маркетинг и корпоративни комуникации“ и член на Борда на директорите на шведския производител на телекомуникационно оборудване Ericsson.

Пускането на 5G мрежата е може би най-важният фактор за реализирането на идеята за умни градове. Новото поколение мобилни мрежи ще е тясно свързано с интернет на нещата и генерирането на огромни обеми от данни, които бизнесът и общините могат да използват за подобряването на градската среда във всеки един аспект.

Генералният мениджър на проекта за умни градове на AT&T Майк Зето коментира по време на Световния мобилен конгрес, че с времето концепцията му за умния град се е променила именно заради очакваното използване на данните. По думите му те ще ползват проактивно, за да може случващото се в града да се контролира ефективно по начин, по който да прави живота на гражданите по-лесен.

Как ще се случва това? Всеки запис от публичните камери, всички данни от чипове и сензори в града (на паркингите, за качеството на въздуха и т.н.) ще помагат за олекотяване на трафика, за по-лесното преминаване на линейките, за по-пълноценното използване на сградите и ресурсите в градските пространства.

Това е неспирен процес, който обаче трябва да се случва по ненатрапчив начин. Хората не трябва да му обръщат внимание, а той да бъде част от пулса на града.

Зето е категоричен, че това ще отнеме време, а подобни проекти съществуват на много малко места по света.

Европейският пример

В Европа виждаме такъв пример с умния квартал Асперн, изграждан с цел да отговори на тенденцията за бързо увеличаване на населението на австрийската столица, но и да послужи за реална площадка за проучвания в сферата на умните градове. В целия проект ключова роля имат студенти от Виена, които до голяма степен се превръщат в движещата сила към този нов по-интелигентен свят.

„5G ще донесе огромна вълна от иновации, която ще промени всеки един аспект от нашия живот“, обобщи на MWC Barcelona главният изпълнителен директор на Cisco Чък Робинс. „Наистина живеем в невероятни времена“.

Но не всички са склонни да гледат през толкова розови очила. В книгата си "The Smart Enough City" авторът Бен Грийн предлага вместо да се фокусират прекалено много върху технологията за създаване на умния град от мечтите ни, населените места трябва да бъдат "достатъчно умни", за да комбинират технологиите с други форми на социална промяна.

Всъщност авторът поддържа теза, която беше слабо застъпена на MWC Barcelona - че технологиите са просто инструмент. В технологичния свят все още преобладава вярването, че иновациите са панацея, която ще помогне на градовете да се справят с проблемите си и с неравенството. Но зад всичко това трябва да стоят хора, при това не само крайните потребители, а и самият бизнес, който ясно да съзнава важната си мисия в целия този процес.

Българският контекст

В Европа, а и у нас, основната честотна лента, в които ще бъдат разгърнати 5G мрежите, ще е 3.6GHz. Тепърва се очаква яснота по отношение на механизма, по който наличният ресурс в този спектър ще бъде разпределен между заинтересованите оператори. Особено важни за развитието на IoT сегмента са честотните ленти под 1GHz- 700 MHz и 800 MHz, които имат потенциала да осигурят непрекъснато териториално покритие на 5G технологията.

Освобождаването на ресурс в тези честотни диапазони в България тепърва предстои, към момента са заети основно от Министерството на отбраната.

“В момента се води конструктивен диалог с регулаторните органи и с ресорното ни министерство за бъдещето на 5G мрежите у нас“, коментира главният технически директор на Vivacom Радослав Златков.

След усвояването на честотите от операторите следва изграждането на технологичната инфраструктура, което в България е дълъг и сложен процес. Съгласно настоящото законодателство всяко обновяване на оборудването към нова технология се третира като построяване на изцяло нов обект и се изискват същите разрешителни и документи, които са от много висока категория. Така на практика подмяната на 4G технологията с 5G в базовите станции на операторите може да отнеме над 2 години.

Облекчаването на строителния режим би дало сериозен тласък на изграждането на новата мрежа. Изследване на GSMA относно строителните режими показва, че повечето европейски държави са либерализирали изцяло строителния режим за технологично обновяване. За последно такива законодателни облекчения са приети в Румъния, Сърбия и Северна Македония.

„5G мрежата ще ни донесе повече свързани устройства, по-високи скорости и по-малко закъснение при предаването на информация, което е ключово за развитието на редица технологии, като автономните коли или дистанционно управление на роботи за медицински интервенции“, обобщава Златков.