Паралелът между самодоволството, породило финансовата криза, и липсата на готовност за пандемия е поразителен. Бързият растеж на печалбите и доходите през десетилетията преди финансовата криза, и краткосрочният характер на други кризи, подхраниха опасната увереност, че заплахата от нова Голяма депресия е преодоляна. В резултат на това ескалираха новите системни рискове.
В здравеопазването увеличаването на продължителността на живота и успехът в предотвратяването на повторение на пагубната грипна пандемия от 1918 г., която зарази около една трета от населението на света и уби 50 милиона души, създадоха фалшиво чувство за сигурност. Но светът сега е по-взаимозависим. Китай отговаря за почти една пета от световния БВП, неразделна част е от глобалните вериги за доставки, а туристите му харчат над 260 млрд. долара годишно.
Глобализацията и засилването на търговията и пътуванията в рамките на страните и отвъд националните граници избавиха милиарди от бедността, но също така разпространиха инфекциозни заболявания. Епицентърът на Covid-19, Ухан, е типичен среден китайски градо. За 30 години населението му нараства от 2 до над 11 милиона души, а средните доходи скачат. Както и в други набъбващи градове, лошата хигиена и слабото прилагане на разпоредбите вървят успоредно с близкото съвместно съществуване на хора и животни, недалеч от летища, от които вирусът може да се разпространи навсякъде за 36 часа.
С увеличаването на заплахите правителствата обръщат гръб на международната система. Световната здравна организация е лишена от ресурси и авторитет, не на последно място по вина на САЩ и други богати страни. Междувременно Covid-19 удари в момент, когато националните системи за обществено здраве са подложени на огромно напрежение, като капацитетът им е подкопан от строгите икономии и приватизацията. Националната здравна служба на Великобритания също беше засегната от хроничен недостиг на персонал, влошен от неправилна имиграционна политика.
Пандемиите, за разлика от други глобални рискове, могат да възникнат навсякъде. В случай на заплахи, породени от финансовите системи, изменението на климата, антибиотичната резистентност или киберпространството, няколко участници могат да намалят риска. Не е така при пандемиите, при които капацитетът за наблюдение и намеса с цел изолиране на огнищата навсякъде е жизненоважен, особено в най-бедните страни. Необходими са глобални усилия за разработване на ваксини. Споделянето на информация и ресурси е от съществено значение.
Високите стени няма да спрат пандемиите или каквато и да е глобална заплаха. Нашите интегрирани и сложни системи са толкова силни, колкото са най-слабите им звена. Пандемиите представляват най-сериозната заплаха за световната икономика и нашия живот. Трябва да им отделим вниманието и ресурсите, които заслужават. Това, което се тества, е нашата воля за сътрудничество, като залогът не може да бъде по-голям.
преди 4 години носиш ли смартфон ? ако да, значи вече си чипосан ! повече не им е нужно за сега отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Задължителна ваксинация против корона!От къде на къде безотговорни провинциалисти ще заразяват граждани.Трябва задължително прошнироване на добитъка!Най-добре и чипосване, че короната се разпространявала и по банкнотен път.. дори има случаи, в които се заразата пълзи и по кредитната карта. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години много слаба статия, само общи приказки и съчинения... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Глобализацията е добра , когато глобалните играчи са добри , и лоша , когато са лоши . Защо ти е свързаност със свръхзадлъжнели бизнеси и държави , които могат да те теглят към дъното . Оставането на Гърция в ЕЗ , ЕС и "глобалното пространство на свързаност" , не беше добро . Като не се ампутират гангрените , накрая организмът заминава целия . Дошли сме до там , няма връщане . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Вземете прочетете за чумата, вместо да разтягате локуми за една статия. Или за индианците. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години "Пандемиите представляват най-сериозната заплаха за световната икономика и нашия живот." - световната икономика дори в изречението е поставена преди "нашия живот". Така реагираха и здравни експерти и правителства - поставиха икономиката пред нашия живот. "Трябва да им отделим вниманието и ресурсите, които заслужават. Това, което се тества, е нашата воля за сътрудничество," - сътрудничество няма. Внимание не се отделя..мерките са закъснели за мащабите и сериозността на разпространението (ако е толкова сериозно, колкото го изкарват медиите). Ако е толкова страшен тоя вирус, защо още януари не затворихте всички граници, не се прекратиха всякакви полети, доставки и т.н за един месец, докато се овладеят нещата с брутални мерки за сигурност. Пък после щяхме цяла година да си наваксваме "големите загуби за икономиката".....сега тая спекула ще продължава и тепърва предстои пик на истерия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Аз лично приветствам краха на глобализацията - good riddance както биха казали американците... Не ме интересува какво ще предизвика този крах... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Много, излишно много приказки за да се оформи статия. А можеше само последният абзац. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Много добра статия! Браво.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар