Бизнесът трябва да направи 2020 годината на енергийната промяна

Правителствата и политиците може и да не се договориха за бъдещи действия по време на неотдавнашните преговори от конференцията COP25 в Мадрид (25-та поред на ООН за климатичните промени), но това не означава, че бизнес лидерите могат да си позволят да спрат и да се откажат от енергийния преход, пише за Financial Times Жан-Марк Олание, главен изпълнителен директор в групата Accenture.

Световният икономически форум в Давос тази седмица е нова възможност за бизнеса да поеме водеща роля в разработването на нова енергийна система.

Енергийната индустрия е от решаващо значение за превръщането на 2020 г. в годината на стратегическа промяна. Има признаци за напредък. Repsol се ангажира да бъде компания с нулеви нетни емисии до 2050 г., а Shell обвърза заплатата на ръководителите си със своите цели за въглеродните емисии. Но когато погледнем индустрията като цяло, виждаме, че сме изложени на риск от бавен напредък, докато се изисква експоненциален растеж.

Това е критично, като се има предвид, че пазарът се намира в повратна точка, в която нашите избори ще имат решаващ ефект върху глобалните икономики, околната среда и бъдещия енергиен пазар.

Ако глобалната общност се присъедини към Repsol и достигне нетни нулеви емисии до 2050 г., това би означавало намаляване на глобалните емисии с 40 гигатона годишно.

Нуждаем се от устойчива енергийна система, но такава, която също е сигурна и достъпна, която може да се справи с ръст на глобалното население от 2 млрд., увеличение с 3 млрд. на хората с достъп до съвременна енергия и покачване на БВП с 40 на сто.

Минимизирането на въглеводородните емисии и максимизирането на ефективността от инфраструктурата и веригите на стойност може да помогне за постигане на тази цел. Но ще е необходимо много повече.

Преходът към чисти алтернативи с нулеви/ниски емисии, като възобновяемата енергия и използването на електрически превозни средства, трябва да бъде ускорен, докато решенията, включващи водород, синтез, биоенергия със съхранение на въглерод и улавянето, използването и съхранението на въглерод ин ситу, трябва да бъдат разширени извън това, което е технически/икономически осъществимо днес.

Подобряването на нашия енергиен микс е възможно само чрез преосмисляне на икономическия ни модел.

Понастоящем употребата на енергия и икономическият растеж са свързани. От съществено значение е да прекъснем тази връзка между растежа и използването на ресурси. Много малко държави са постигнали абсолютно отделяне, но страни като Германия, Франция и Великобритания подобриха своята ефективност на ресурсите, като въведоха цели за емисиите и прехвърлиха икономическата активност към услугите.

За да стане възможно отделянето, компаниите първо трябва да разработят нови кръгови модели.

Това трябва да бъде направлявано от технологията. То може да се направи, ако оптимизираме енергийната система, включително оперативните активи за рециклиране и намаляване на отпадъците, както и използваме интелигентни електрически мрежи, които дават възможност за многопосочен електропоток. Заводи с технология за предвиждане на поддръжката и по-точно прогнозиране на търсенето и операциите също ще допринесат за тези усилия.

Други сектори, като морския, авиационния и автомобилния транспорт, също трябва да очертаят решения, като използват доказани технологии и кръгови принципи.

На второ място, ние се нуждаем от национални и регионални политики, които стимулират дългосрочното сътрудничество между публичния и частния сектор. Инфраструктурата и трансграничните публично-частни партньорства ще бъдат решаващи по отношение на темповете, мащаба и посоката на промяна в бъдещия енергиен пейзаж.

Накрая, компаниите носят отговорност за засилване на политиките за осведоменост и образование на потребителите. Те също така са отговорни за прехвърлянето на собственото си търсене на енергия към доставчици, предлагащи по-устойчиви продукти и услуги.

Енергийният преход трябва да бъде най-важното нещо в умовете на корпоративните лидери, които сега се срещат в Давос. За да изградим нова енергийна екосистема, трябва да преминем от „ако“ към „как“ с практически решения. Тъй като всички сме съгласни, бъдещето ни зависи от това.