Какво наследство ще получи Лагард от Драги

През целия си наситен със събития мандат начело на Европейската централна банка Марио Драги беше пионер на интелигентната реформа. Дори след като личните му намеси поставиха под контрол кризата с еврото, той често бе принуждаван да се бори с хроничните дефлационни сили в еврозоната, пише Гавин Дейвис за Financial Times.

Следващата седмица Драги ще има последен шанс да циментира монетарното разхлабване до края на 2020 г. Но той е изправен срещу съпротивата на ястребите от  управителния съвет ЕЦБ, които са все по-скептични към необходимостта от спешни действия и съмняващи се относно ефективността на нетрадиционното парично облекчаване.

На прощалната си реч от 18 юни в Синтра, Португалия президентът очерта най-новия си план. Той заяви, че ЕЦБ все още разполага с много монетарни „амуниции“ под формата на още по-отрицателни лихвени проценти, заедно с експанзионистични насоки за бъдещите лихви и по-големи покупки на активи.

Той също така подчерта, че целта за инфлацията от „под, но близо до 2 на сто“ трябва да се разглежда като симетрична, което предполага, че би трябвало да има периоди в икономическия цикъла, когато инфлацията надвишава тези темпове. И накрая, той изложи сериозен аргумент, че ЕС трябва да създаде нов фискален механизъм за стимулиране на икономиката при тежък спад.

След речта в Синтра ЕЦБ скромно разшири своите бъдещи насоки за лихвите и създаде вътрешни комисии, които да разглеждат всички други аспекти на предложенията на Драги. Имаше мълчаливо обещание за много по-голям пакет мерки на срещата на ЕЦБ този месец.

Оттогава не се наблюдава промяна в рисковете за намаляване на икономическата активност или за инфлация устойчиво под целта. Следователно пазарът очаква много значим пакет тази седмица.

Напоследък обаче се появи ответна реакция от страна на ястреби в управителния съвет, водени от президента на Бундесбанк Йенс Вайдман, който беше разочарованият кандидат в надпреварата за наследник на Драги през лятото.

В неотдавнашно интервю Вайдман заяви, че няма нужда да се паникьосваме по отношение на икономическата активност и добави (ястребски), че всеки процент на инфлация между нула и 2 на сто би бил в съответствие с настоящото формулиране на целта за инфлацията.

По отношение на паричната политика шефът на Бундесбанк подкрепи по-нататъшното намаляване на лихвите, като се аргументира, че икономиката все още не е достигнала „повратната точка“, при която по-нататъшното понижаване на лихвите става контрапродуктивно, като отслабва кредитите в банковия сектор. Той също така се съгласи с Драги, че в тежка рецесия трябва да се разчита повече на фискални стимули, отколкото който и да било от неговите предшественици в Bundesbank би одобрил.