Моралният аргумент срещу криптовалутите

Неотдавна написах статия, за да обясня защо все още не приемам криптовалутите насериозно въпреки немалкото твърде сериозни и утвърдени инвеститори, които инвестират в него, пише Джъмайма Кели за Financial Times. Оттогава пазарът се срина с около 30 процента, като много така наречени стейбълкойни (букв. стабилни монети, от англ. - бел. ред.) се оказаха не точно стабилни. Стойността на биткойна сега е наполовина на тази от пика през миналата година, а доуджкойнът загуби почти 90 процента.

Един читател ми писа наскоро следното: „Тази седмица си мислех, че трябва да напишете голяма статия от типа „казвах ли ви“ :)“, казва още Кели.

Истината е, че би било леко неискрено да твърдя, че наистина съм ви предупредила, отбелязва тя. Твърдението, че криптовалутите не трябва да се приемат насериозно, не е същото, като да се твърди, че те са напът да се сринат, а и на пазар, воден от почти само чиста вяра - и каквото туитне Илон Мъск - ​​опитът да се предскажат бъдещите цени е глупост.

Също така би било малко неискрено да се преструвам, че не получавам известно удовлетворение от богатите криптобратя, които сега изглеждат малко по-чувствителни, или от това да виждам как криптоборси, които се хвалят пред своите акционери колко са „алчни“, пропускат тримесечните си цели за приходи от 1,5 милиарда долара.

Но не изпитвам никаква радост да виждам дребни инвеститори, в разгара на кризата с издръжката на живота, как губят големи части от състоянието си на пазар, за който бяха уверявани, че само ще се покачва, или чрез „стейбълкойни“, които им беше казвано, че са точно толкова надеждни, колкото реалните валути, с които са обвързани. Не ме радват и списъци с номера на телефони за предотвратяване на самоубийства, поместени на челно място в онлайн инвестиционния форум Reddit, пише Кели.

Така че изглежда по-подходящо да се използва последният срив на пазара като възможност да се обоснове моралния аргумент срещу криптовалутите. Защото не просто не трябва да го третираме като сериозен клас активи, а да спрем да си въобразяваме, че всичко това е малко безобидно забавление.

Наскоро Кели интервюира Джонатан Хайд, социален психолог с фокус върху морала, и се възползва от възможността да го попита дали си е купил криптовалута. За моя изненада отговорът беше да - той беше вложил повече от 1% от парите си в него.

„Осъзнавам, че може да стигне до нулата, но може и да се повиши многократно… И ако изобщо не купя, ще се почувствам зле, ако се повиши с много и съм изпуснал тази възможност“, каза ми той. Чувала съм вариации на това от редица хора и на пръв поглед такъв „страх от пропускане“ изглежда разумен, посочва Кели.

Но криптопазарът е „игра с отрицателeн резултат“. Това означава, че той не е просто „нулева сума“ - т.е. загубата на един човек да е печалба за друг - а причинява „отрицателни външни ефекти“, ако трябва да използваме пазарния жаргон. И проблемът е, че повечето от хората, които играят тази игра, дори не осъзнават това.

Основният екологичен аргумент срещу криптовалутите е, че въглеродният отпечатък от „добива“ на биткойни и други монети надвишава този на средна икономика. Според анализ на New York Times добивът на биткойни използва 0,5% от цялата електроенергия в света. Това е седем пъти повече от използваното от всички глобални операции на Google.

Налице е и нарастващ проблем с електронните отпадъци: скорошно проучване на изследователи от MIT и холандската централна банка изчисли, че отпадъците, генерирани  от всяка отделна трансакция с биткойни – обикновено има около 300 хил. всеки ден – са еквивалентни на тези от два iPhone телефона поради краткия живот на хардуера за криптодобив. Можете да си направите сметката.

Социалните вреди са по-трудни за измерване, но можем да добием известна представа. За всеки, който бе вложил голяма сума пари в криптовалутата луна, която наскоро се срина почти до нулата, този крах беше опустошителен; социалните медии са пълни с разкази за опити за самоубийство и финансови руини. Има и откровени измамни схеми, които се оценява, че са стрували на жертвите си 14 милиарда долара през 2021 г.

И дори без сривове и измами, пирамидалната структура на криптовалутите е порочна сама по себе си. Това означава, че ранните инвеститори - които все още се справят добре - трябва постоянно да набират нови членове с фалшиви обещания за това как биткойнът е бъдещето на парите или с най-новия непочтен лозунг: „Всички ние ще успеем” (#WAGMI).

Всъщност не всички ще успеем – в игра с отрицателен резултат, или дори при такава с нулев, това е невъзможно. Хората, които използват тази обосновка, може и да успеят, но това е защото те влязоха преди всички останали. Те разчитат на „по-големия глупак“ – тук се включваш и ти, драги читателю - да продължава да вярва на тези лъжи и да затвърждава техните непочтени схеми, посочва Кели.

Следващия път, когато си помислите „каква е вредата да вложа малко пари в криптовалути", може би си струва да си припомните, че това всъщност не е риторичен въпрос.