Ще стане ли криптото "зелено"?

Миналия месец CCA направи стъпка, която би била невъобразима преди пет години. Споразумението създаде сериозен шаблон от 32 страници за това как да се провеждат достоверни екологични криптоодити, които биха могли да успокоят традиционните пенсионни фондове. Да, наистина: зелените костюми пристигнаха.

Междувременно, на благочестивите обещания на CCA придават сила две други тенденции в индустрията. Първо, решението на Пекин да ограничи криптоиндустрията миналата година принуди много „копачи” да се преместят от Китай. Това прави криптовалутите по-малко зависими от електричество, захранвано с въглища, тъй като много от новите „добивни” операции прегръщат възобновяемите енергийни източници.

Второ, играчите в индустрията се обръщат към по-енергийно ефективни технологии по причини, които надхвърлят това „просто да бъдеш зелен“. Ключовият проблем е, че така нареченият процес на „доказателство за работата“ (PoW), използван за създаване на консенсус в биткойн регистрите, е твърде тромав за извършване на мащабни транзакции. Поради това много от по-новите дигитални активи - като кардано или солана - са приели различен процес, създаден през 2012 г., известен като „доказателство за залога“ (PoS).

Пуристите твърдят, че PoS може да е по-малко сигурен от PoW. Но също така е много по-малко енергоемък. А някои дигитални активи, като чиа, намалиха потреблението на енергия още повече, като приеха алгоритъм за „доказателство за пространство и време“. Взети заедно, тези ходове биха могли допълнително да намалят въглеродния отпечатък на сектора, особено след като Джо Лубин, лидер в етериума (втория по големина цифров актив), казва, че той ще премине от PoW към PoS през следващите месеци.

Но, както изтъкват от Goldman, пречките остават. Един голям проблем е, че биткойнът остава свързан с PoW консенсуса, а той представлява около половината от криптовалутната вселена в размер на 2 трилиона долара. Наистина, Sustainability Fund Monitor посочва, използвайки данни от 2017 г., че биткойн сега представлява по-голямата част от криптопотреблението на електроенергия (11 пъти повече от етериума, например).

Втори проблем е, че индустрията е толкова тъмна, че тепърва ще видим колко прозрачност може наистина да създаде CCA, особено сред неподписалите страни. Или, както отбелязва Sustainable Funds Monitor: „В крайна сметка липсата на прозрачност и данни прави изключително трудно да се посочи, че една валута е „по-зелена“ от другите“. И накрая, кошничните продукти, създадени от финансови институции, биха могли да влошат значително ESG предизвикателството чрез смесване на активи.

Разбира се, циник (или криптоентусиаст) може да се присмее, че този проблем не се различава от този на другите класове активи; златото, да речем, също има мръсен въглероден отпечатък. Тази гледна точка е основателна. Но може би основното послание за инвеститорите е следното: да, може да има смисъл да включим криптото като инфлационен хедж, но не, то не предлага безплатен обяд. „Дигиталното злато” може да стане масово, но все още не е чисто.