Централните банки не трябва да прибързват с дигиталните валути

Голямата финансова криза пося недоверие в световния валутен ред, раждайки биткойн и безброй имитиращи го криптовалути. Но едва в средата на 2019 г., когато воден от Facebook консорциум заплаши, че ще стартира Libra, собствен стейбълкойн, властите наистина започнаха да се безпокоят. Възприеманата от тях заплаха за неподражаемата сила на държавите да контролират създаването на пари беше такава, че националните цифрови валути сега изглеждат неизбежни, пише Financial Times в редакционен коментар. 

През миналата седмица Народната банка на Китай разшири изпробването на прототип на дигитален юан, включвайки трите най-големи градски клъстери в страната - региони, които заедно обхващат 400 милиона души. Клонът на Федералния резерв в Бостън заяви в четвъртък, че ще си сътрудничи с Масачусетския технологичен институт (MIT) в работна група, разглеждаща „възможностите и ограниченията пред различните технологии за дигитални пари на централните банки“. 

Тези централни банки не са единствените. След като кешът е напът да изчезне в Швеция, плановете на Riksbank за собствена цифрова валута напредват. Групата на тридесетте, орган от настоящи и бивши шефове на централни банки и банкери от частния сектор, наскоро публикува доклад по темата. Банката за международни разплащания, така наречената банка на централните банки, създаде иновационен център с поделения във водещите финансови центрове, за да проучва дигиталните валути, наред с други технологии. 

Има много поводи за радост. Макар проектът Libra да беше дълбоко погрешен, той подчерта важен проблем: невъзможността за хората и фирмите да извършват трансгранични плащания бързо и евтино. Централните банки вече не само признават проблема, но и инвестират значителни средства в опитите си да го решат. Добре е също, че властите осъзнаха заплахата от частния сектор. Не искаме да се връщаме към свят като този от финансовата паника през 1907 г., когато липсата на американска централна банка означаваше, че предпочитанията на JPMorgan и подобните й банки определят кои бизнеси да оцелеят и кои да фалират по време на кризата.

Но банкирането на - и със - държавата, носи рискове. Централизираните счетоводни книги ще съдържат плашещи количества информация за поведението на гражданите. Въпреки че застъпниците твърдят, че транзакциите могат да бъдат анонимни, това със сигурност би довело до вид непочтена финансова дейност от централните банки, в която те често обвиняват биткойн. Подкрепените от държавата цифрови пари биха могли също да ускорят отмирането на кеша, който вече е засегнат от пандемията. Осъзнаващи възможната обществена съпротива, централните банкери са категорични, че ще продължат да произвеждат физическа валута. Разходите за отпечатването и разпространението обаче са необосновани на фона на все по-малката й употреба.

Държавните дигитални валути може също да подкопаят банките, особено по време на кризи. Ако хората могат да банкират директно с държавата, тогава би изглежда глупаво да са поема риска от депозиране на пари в частен кредитор. Междувременно, бързото разработване от Китай на цифрова валута на централната банка има потенциала да разруши световния валутен ред. Пекин ясно изрази желанието си да оспори доминацията на долара като предпочитана глобална валута. Дигиталният юан ще подпомогне тази цел и ще заобиколи западните трансгранични разплащателни системи, като Swift, които САЩ използват за налагане на санкции.

По-добре би било времето и усилията да се вложат в модернизиране на съществуващите платежни мрежи, а не в преследване на възможности, които при всичките си иновации, могат да създадат повече проблеми, отколкото да решат. В някои държави обаче цифровите валути изглеждат неизбежни. Но тъй като Libra вече не e непосредствена заплаха, централните банки не трябва да прибързват с тях. При толкова много предизвикателства, които трябва да се вземат предвид, правилният подход е жизненоважен.