ИПИ: Криптовалутите и ЕС: технологично развитие преди регулацията?

През 2019 г. Европейската комисия стартира инициатива за създаването на законодателна рамка относно пазарите на криптовалути в Европейския съюз, и Института за пазарна икономика публикува резюме на позицията на 4Liberty мрежата от тинк-танкове по нея. След проведени публични дискусии и консултации, Комисията излезе с предложение да се избягва строгата регулация в сектора, да се създадат добри условия за неговото бъдещо развитие, както и да се състави подходяща класификация на криптовалутите.

Предимствата на този тип технологични решения са много, пише в анализа на Наталия Николова, стажант в ИПИ.

Използването на криптовалути създава нови посоки за развитие на икономиката и има потенциала да предизвика промени и подобрения в традиционните финансови институции. Благодарение на своята гъвкавост и иновативност, крипто секторът отваря възможност за разработване на паралелни системи, които да подобрят дигиталната оперативна устойчивост на настоящата финансовата система и да осигурят защита срещу неуспехи.

Заради използването на алгоритми с отворен код и блокчейн системи в повечето приложения в областта на децентрализираните финанси, достъпът до световните финансови пазари значително се улеснява. Именно заради децентрализирания подход при използването на криптовалути вероятността от системен риск става по-малка.

Децентрализираният подход намира проявление и в токенизацията на различни видове активи (включително недвижими имоти, предмети с висока стойност и произведения на изкуството), която прави инвестициите на дребно много по-достъпни, позволявайки инвестиране в малка част от целия актив. Токенизираните активи могат да увеличат търсенето от инвеститорите на дребно заради лесния начин, по който могат да бъдат обменени в конвенционална валута.

За да бъдат постигнати положителни ефекти, регулаторната рамка в ЕС трябва да бъде възможно най-гъвкава и отворена и да не затруднява с административни задължения нововъведенията в крипто сектора. Строги ограничения само би изместила икономическата активност извън Европа в търсене на по-благоприятни условия. Криптовалутите предлагат възможност за задълбочаване на единния пазар за цифрови финансови услуги и насърчаване на финансовия сектор, базиран на данни. Свободна и гъвкава регулация на сектора е възможност за ЕС да стимулира иновациите и да повиши ефективността на пазарния механизъм.

За постигане на желаните ефекти, Комисията има задачата да насърчава споделянето на добри практики между държавите членки относно третирането на криптовалутите. По този начин може да се установи добър общ механизъм за действие, който да бъде ефективен за всички. Конкретното предложение е създаването на класификация на криптовалутите, която да има характер на незадължителни насоки (guidelines). За момента се избягва приемането на конкретни регламенти или директиви, които да наложат единен режим в ЕС.

Целта е да се разграничат характеристиките на криптовалутите и да се направи разлика между тези, които са в категорията на токените за сигурност, и всички останали. За това би било полезно да се въведе дефиниция за токените за сигурност, в която обаче няма да попадат тези токени, базирани на недвижими имоти или стоки за широко потребление, с цел насърчаване на иновативния потенциал на нововъзникващите бизнес модели.
Важно е да се отбележи, че идеята на ЕК за въвеждане на  гъвкаво регулиране не означава пълна липса на правила за поведение.

Компаниите в крипто сектора следва да се придържат към общите правила - като например тези за защита на правата на собственост, за защита на личните данни на потребителите и за предотвратяване на измамите.

Използването на криптовалути има своите потенциални рискове – измама, манипулиране на цените, инвестиционни рискове, заплахи за злоупотреба с лични данни и киберсигурността. Те могат да бъдат избегнати при добра обществена осведоменост за функцаионирането на крипто сектора.

Според ЕЦБ „криптовалутите понастоящем не представляват непосредствена заплаха за финансовата стабилност на еврозоната. Общият им дял във финансовата система е нисък, а връзките им с финансовия сектор все още са ограничени. Засега няма индикации, че притежаваните от банките в ЕС криптовалути са със значителна тежест. Това дава възможност за изграждане на ефективен и сигурен модел на регулиране и използване на криптовалутите и съответно подобряване на пазара и увеличаване на инвестициите, което да постави Съюза в добра и конкурентна позиция на световния крипто сектор.

Освен това подобни рискове могат да бъдат сведени до минимум, ако се използват практиките и опита на други страни в тази сфера. Безспорен лидер във финансовите технологии е Китай. Начинът, по който постига успешно развитие в сектора, е като му позволява да се развива и разраства, изследва начина му на функциониране и едва след това въвежда ограничения. Китай изчаква няколко години преди да въведе официални регулации и да издаде лицензи, което позволява на пазара да се адаптира бързо и да привлича все повече хора.

За разлика от Китай, въвеждайки неефективни регулации, САЩ забавят развитието на компаниите, които се сблъскват с отделни изисквания във всеки щат и трудно получават лицензи. Затова най-голям брой разплащания чрез онлайн небанкови системи са направени в Китай - чрез лесни за употреба приложения, които в момента са част от ежедневието на стотици милиони китайци.

Тази практика може да служи като пример и основа за развитието на крипто сектора в ЕС и за неговото ефективно регулиране, разбира се с отчитане на практиките на самите държави членки. Изготвянето на класификация на криптовалутите ще помогне за допълнителното изясняване бизнес модела и за неговото систематизиране. Ако се подходи внимателно и се избегнат прибързани регулации, ЕС може да се превърне в благоприятна среда за развитие на технологиите и да съумее възползва от множеството предимства на крипто сектора.

* Наталия Николова е стажант в ИПИ