Затворена страница ли е "Газпром" за българския пазар?

Преди три седмици "Булгаргаз" са провели "сравнително диалогичен" телефонен разговор с "Газпром", по време на който българската компания е изразила всички свои опасения относно променените изисквания в начина на плащане за доставките на газ. В отговор от руската компания са заявили, че страната ни няма причина да се притеснява, а "Булгаргаз" са изпратили официално писмо, в което са описали всички очаквани проблеми. Оттогава отговор от "Газпром" няма.

Това разказа в ефира на "Нова телевизия" тази сутрин (3 август) председателят на Съвета на директорите на "Булгаргаз" Иван Топчийски. Преди дни бившият вече енергиен министър Александър Николов обясни, че от българска страна комуникацията с "Газпром" е регулярна - включително се изпращат и заявки за доставки, както е по договор, но без реакция от руска страна.

Договорът ни с "Газпром Експорт" изтича в края на тази година. През април компанията спря доставките за България, след като страната не се съгласи с едностранната промяна в условията за пллащане. Анализите на тогавашното ръководство на Министерство на енергетиката показаха, че тя крие рискове за "Булгаргаз", а руската страна така и не издава писмена гаранция, че това не е така.

Топчийски коментира още, че съществуващият договор с "Газпром Експорт" реално не позволява на България свободно да преговаря с алтернативни доставчици. Причината е, че до края на годината Москва отново може да промени своите изисквания за плащане или други условия по договора.

В договора с "Газпром Експорт" има клауза take or pay, тоест договорените, но неприети от купувача количества газ се заплащат. Това означава, че при внезапна нова промяна в условията България може да се окаже задължена да купи газ от руския държавен холдинг. Тогава компанията може да се окаже в положение, че нито може да съхрани този газ, нито да го използва или дори да няма как да го плати.

По-рано днес председателят на Комисията за енергийно и водно потребление (КЕВР) Иван Иванов коментира пред журналисти, че няма инфрмация за подновени разговори за доставката на газ от Русия. Според него обаче до такъв сценарий няма да се стигне, защото ЕС вече е поел по друг път. Но в същото време Иванов разказа за схема, при която "Булгаргаз" купува руски газ през посредници с между 10 и 20 евро на мегаватчас по-висока цена.  

През август "Булгаргаз" подаде заявление за увеличаване на цената на газа от около 60 на сто до малко над 297 лева за мегаватчас. Вероятно регулаторът ще удовлетвори това искане - решението ще бъде взето до 12 август.

В последните дни у нас все по-често се коментира, че България трябва отново да преговаря с "Газпром" за покупка на газ, тъй като алтернативи нито като цена, нито като количества няма.

Алтернативите

"Булгаргаз" договори седем танкера с втечнен газ, които трябва да бъдат доставени до пролетта на 2023 година. Получаването на тези обеми обаче е под условие - компанията трябва да осигури място за разтоварване. Засега "Булгаргаз" са договорили слот за октомври, водят се преговори за ноември и декември.

Тези договорени количества са достатъчни за потреблението на регулирания пазар и около 50% от свободните продажби на "Булгаргаз" през зимата. Недостигът може да бъде покрит с още доставки на втечнен газ, за които "Булгаргаз" е изпратил запитвания към големи доставчици в Европа и САЩ и се водят разговори за още седем танкера, разказа още Топчийски.

Към този момент "Булгаргаз" е договорил 60% от нужните количества газ за зимата, в които се се включват и седемте танкера, анонсирани от кабинета "Петков" в последните дни на управлението му.

Вероятно цената ще бъде същата или малко по-висока, колкото би била на "Газпром". В момента цените на втечнения газ са силно повлияни от котировките на европейските пазари, а сега те са много изнервени. В момента цената на природния газ на холандската борса TTF се движи на ниво от около 206 евро за мегаватчас.

Втечненият газ действително може да бъде 3-4 пъти по-евтин, но при допълнителни условия - договорите да са дългосрочни, а доставките да започнат след 1-2 години, коментира още Топчийски.