„Вече има разбиране и в обществото, и в управляващите, и в бизнеса, че възобновяемата енергия дава много възможности – тя е най-евтината нова технология, с която може да се произвежда достъпна и предвидима електроенергия на достъпна цена за дълъг период от време", каза Газдов. "Това, което може да се направи, за да подобрим темповете на развитие, е да се опростят процедурите.“
Председателят на АПСТЕ обясни, че едва след като се стигне до подробен устройствен план, което е доста напред в процеса на развитие на един проект, тогава може да се кандидатства за мрежа.
„Това е проблем не само за инвеститорите, но и за мрежовите компании. Както електроразпределителните дружества, така и електроенергийния системен оператор имат нужда от сигурност и предвидимост“, настоява експертът.
Той е на мнение, че регулаторната рамка все още е доста тромава, но не само в България, а и в много други страни. „Има много пречки пред разработката на проекти и за това се изграждат много проекти, инвеститорският интерес е огромен, но се завършват много малко“, подчерта Газдов.
По думите му, България не само е последната страна, която все още не може да разчита на средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, но не може да усвои и средствата, които идват по линия на частните инвеститори, защото разработката на един голям инвестиционен фотоволтаичен проект, отнема над три години, а на вятърен – 5-6-7 и нагоре.
Газдов предупреди, че съществува огромен риск за инвеститорите да загубят милиони и години в разработване на проект, който в последствие да се окаже, че не може да се присъедини към мрежата.
„Нужен е пазарен сигнал, който да даде възможност на инвеститорите да са сигурни, че ще имат достъп до мрежата още в ранна фаза на развитие на един проект и същевременно да даде сигурност на мрежовите компании, че тази лавина от запитвания, които са получили (говори се за над 22 хиляди мегавата), са подкрепени от реални финансови възможности и ще бъдат реализирани“, подчерта председателят на АПСТЕ.
Никола Газдов се надява, че благодарение на технологиите за производство на зелена енергия и съхранението ѝ България може да намали енергийната си зависимост.
„Много добър сигнал е, че в последно време се заговори повече за това и има желание да се модернизира българската икономика с либерализация и привличане на частни капитали. Това е важното в дългосрочен план", коментира той, но съветва в краткосрочен план да се намерят средства и инструменти, за да не се стигне до сътресения в електроенергийния сектор.
Какъв е инвестиционният интерес към ВЕИ сектора в България? Има ли място ядрената енергия в енергийния микс в Европа и в България при зеления преход? Може ли енергийните проекти да се финансират изцяло с частен капитал?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.
преди 2 години Проблемът с Присъединяване към Мрежата не стои при SGBB-Технологията - https://biofuel.alle.bg , тъй като SGBB-Инсталациите са 100% децентрализирани и разположени в двора на консуматора . Ако няма двор, централата се изнася извън населеното място, като за пренос на енергия се ползва или съществуващата електроразпределителна мрежа под наем, или се организира периодична доставка на OFO-Биогориво - https://ofomobile.alle.bg в контейнери, до обекта. https://nula-energia.alle.bg . отговор Сигнализирай за неуместен коментар